Желанието на екипа на BadRock Radio e в сайта ни да ви предлагаме освен актуалните новини и интервюта, и сериозни анализи на музикални явления, групи и изпълнители. Помолихме неотразимата АННА ГЕОРГИЕВА да седне и опише своите неустоими чувства към “Pearl Jam”, едно от основополагащите банди в последните 30 години на музикалния небосклон. Получило се е “ЧЧ” – “чудно четиво” и затова ви желаем много приятно четене и гъдел под музикалните ви лъжички.
Pearl jam е група, за която могат да се чуят полюсни мнения, дори и от запалени фенове на рок музиката. От суперлативи като най-добрата банда в света, до критики относно грубия вокал на фронтмена Еди Ведър и мрачните теми на песните.
И въпреки че вкусът е субективно понятие и е абсолютно нормално нещо да не може да се харесва от всички, безспорен факт е, че феновете на Pearl jam са фенове до гроб! Тяхната лоялност е пословична и това не се ограничава само до харесването на музиката на техните фаворити.
Всеки меломан, който чуе феноменалният глас на Еди Ведър, мощните китарни рифове на Майк Маккрийди и компания и се заслуша в текстовете, няма как да остане равнодушен. Качествата на музикантите в Pearl jam са неоспорими, вечността на хитовете им – също, но истинската магия, която привлича като магнит и те прави заклет почитател, е цялостната концепция на групата и личността на нейните членове.
Част от голямата сиатълска 4-ка на гръндж движението, историята на Pearl jam e добре известна на повечето музикални фенове. Формирането на бандата е плод на трагедия – смъртта на Анди Ууд и разпадането на обещаващата тогава група Mother love bone. Част от членовете (Стоун Госард и Джеф Амент, заедно с Майк Маккрийди), създават друга банда – Mookie Baylock, търсят нов вокалист, касетата с демозаписите попада в ръцете на сърфистчето Еди Ведър от Сан Диего (предадена не от кой да е друг, а от Джак Айрънс от Red hot chili peppers) и останалото, както казват, е история…
“Пърл джем” някъде през 90-те – едни от най-силните им времена като група и влияние
Pearl jam са на гребена на вълната тогава, когато грънджът владее рок сцената и всички прожектори са насочени към Сиатъл. В годината, когато те издават дебютния си албум Ten, на пазара излизат още няколко от най-известните албуми в историята. Освен записите на съгражданите им Soundgarden, Nirvana и Alice in chains, тогава излизат още Blood Sugar Sex Magik на Red hot chili peppers, Черният албум на Metallica, Achtung Baby на U2, Out of time на R.E.M. и др.
По това време музиката е пропита със социални, лични и често депресивни теми, а бунтарските настроения доминират в индустрията. Кърт Кобейн стана трагичен символ на този период, като неговата неравна битка с демоните на наркотиците и депресията завърши, както всички знаем, трагично.
И именно тогава, когато рок музиката е изправена пред разтърсващи промени и неустоими изкушения, Pearl Jam стана символ на стабилност, искреност и музикално майсторство. В свят, в който наркотици, алкохол и скандали определят образите на много рок звезди, Pearl Jam израснаха не само като музикални икони, но и като “добрите момчета” на рок сцената.
Групата стана контрапункт на цяло едно поколение музиканти. Ведър и компания не само изразяват същите социални и емоционални тревоги, но и правят това по начин, който се отличава със стойност, честност и дълбока чувствителност. Тяхната музика и тогава, и до ден днешен, резонира с емоциите на слушателите по целия свят.
Pearl jam творят изкуство! Те никога не са се задоволявали с „формулата на успеха“ и винаги са търсели нови пътища за изразяване. След фурора на Ten, групата не се опитва да повтори същото звучене в следващите си записи, напротив. В цялата си дискография от 12 студийни албума, те експериментират с различни жанрове, включително пънк, рок, акустична и електронна музика, фънк и др.
Един от големите магьосници в бандата е китаристът Майк Маккрийди.
Освен качествена, тяхната музика е и социално ангажирана. Песните им винаги са повдигали важни въпроси. От ранната “Jeremy”, която се занимава със самоубийствата на млади хора, през “Do the Evolution”, която критикува социалната апатия, та чак до “Quick escape to find a place Trump hadn’t fucked up yet” – всичко това показва, че Pearl Jam са не само рок звезди, а активисти с послание.
И не просто послание, т.к. музикантите предприемат и реални действия. Пример за това е техният конфликт с Ticketmaster от 1994 г. Групата протестира срещу монопола в продажбата на билети и високите комисионни и отказва да работи с компанията. Това води до свирене на малки кални стадиони, съдебни битки и дори изслушване в Конгреса на САЩ. И макар действията им да не постигат моментална промяна, те оказват значителен натиск върху индустрията и помагат за повишаване на осведомеността относно проблемите в нея.
Групата тия дни
Това не е единствения бунт на Ведър и останалите „добри момчета“ от Pearl jam. През 90-те години на XX век, когато музикалните продажби са в пика си, а MTV е огромен фактор на пазара, групата отказва да пусне видеоклипове за много от песните си, защото не искат тяхната музика да бъде смалена до обикновени телевизионни клипове. Ведър, който се противопоставя на повечето конвенции на рок индустрията, многократно говори за важността на личната свобода и изкуствата, свободни от външен натиск.
Социалната ангажираност на Pearl jam е обвързана и с благотворителност. Те са създатели на фондация Vitalogy, с цел да насърчават позитивни социални промени. Бандата редовно дарява част от приходите от концертите си за благородни каузи и активно участва в кампании, които се противопоставят на неправдите в обществото.
Всички членове на Pearl jam са посланици на здравословния и устойчив подход към славата и успеха. Фронтменът Еди Ведър е известен с това, че никога не е имал сериозни проблеми с наркотиците и алкохола, което е рядкост в рок средите по това време, че и до ден днешен. И макар някои от неговите колеги в бандата да са имали известни залитания към вредните субстанции, те останаха извън шумните скандали и драматичните събития.
Все пак групата е единствената, която не е претърпяла загуби, след тази на Анди Ууд, а Еди е последният останал жив вокалист от гръндж ерата. След самоубийството на Кърт Кобейн от 1994-та, свръхдозата на Лейн Стейли от 2002 г., и обесването на Крис Корнел през 2017-та г., той остана последният стълб на Сиатъл от 90-те години.
Не че Pearl jam не познава загубата, напротив. Освен че са свидетели на преждевременната смърт на много от своите колеги музиканти през годините, те самите имат трагични истории. Еди Ведър например има травма още от детството си, когато научава, че човекът, който мисли за свои баща, всъщност не е, а истинският му баща е починал. Групата преживява и един от най-тежките си моменти, след като 9 техни почитатели загиват трагично на фестивал в Дания през 2000 г.
Философът Еди Ведър
Те обаче успяват да се справят със загубата и да продължат напред. Може би голямо значение за това има тяхната стабилност като банда. От създаването им до ден днешен съставът е претърпял едва няколко промени. Ядрото остава едно и също, като са се сменяли само барабанистите, макар с всички да са запазили приятелски отношения.
В свят на наркотици, алкохол и скандали, Pearl Jam успяха да се утвърдят като “добрите момчета” на рока, предлагайки не само изключителна музика, но и стабилност, честност и ангажимент към каузи, които са важни за обществото. Техният успех не се измерва само в продадени албуми, а в любовта и лоялността на своята фен база. Те продължават да правят разнообразна музика, да вдъхновяват колегите си и да се опитват да направят света едно по-добро място.
А Еди Ведър, Майк Маккрийди, Стоун Госърд, Джеф Амент и Мат Камерън са от рядката порода не просто „добри момчета“, а хора, с дарбата да летят. Завършваме с цитат от песента им “Given to Fly”:
And he still gives his love, he just gives it away
The love he receives is the love that is saved
And sometimes is seen a strange spot in the sky
A human being that was given to fly
Post comments (0)