play_arrowBadRock Golden Era Музика с вкус на носталгия
play_arrowBadRock National ТВОЯТ ЖИВОТ, ТВОЯТА МУЗИКА
play_arrowBadRock Classic Rock САМО КЛАСИЧЕСКИ РОК
play_arrowBadRock Hard&Heavy ЗВУКЪТ НА СЪПРОТИВАТА
ТЕОДОРА ТРАЙКОВА
Тазгодишното 34-то издание на “Wacken Open Air” в Германия беше много специално за България, не само защото имахме представители на сцената, а защото се случи нещо изключбително радостно: нашите момчета се завърнаха с медал от конкурс на феста. Момчетата от “Hellbound” покориха международната сцена, публика и жури, грабвайки 3-то място на “Wacken Metal Battle”.
Традиционно от 30-ти юли до 2-ри август малкото германско селце Вакен се превърна в огромна метъл сцена. Един от най-големите метъл фестивали на света за поредна година събра на едно място банди, които са легенди, писали историята на жанра, както и съвсем нови и смели групи, които тепърва започват да градят своя път.
При младите конкуренцията беше голяма, а пътят до победата не е лесен, но усилията си заслужават. Как премина всичко за “Hellbound” и с какви спомени се връщат от Германия – специално за BadRock момчетата от бандата отговориха на въпросите ни!
Български знамена се развяваха на сцените на фестивала
За да се докоснат до международната сцена във Вакен първо момчетата преминаха през конкурса “Metal Battle Bulgaria” в София. Тогава те се изправиха и надвиваха 7 банди, което им дава “билет” за участие в международния “Metal Battle”.
Разкажете ни за състезанието във Вакен? Кои песни изпълнихте?
В конкурса участваха 30 банди от 30 различни държави, които са избрани от общо кандидатствали 12 633 банди. Всички тези банди са независими (нямат договор с лейбъл). Ние изпълнихме 6 наши песни – “Burning in the Flame”, “No Way Out”, “Амортизация”, “Ligamentum”, “Стълба към Небето”, “Feeling the Heat”.
Как оценявате нивото на конкуренцията във „Wacken Metal Battle“?
Много високо. Всеки един човек там не е случаен. Тези 30 банди които там участвахме, сме били 0.2% от банди, подали заявките си. Всички бяха уникални, много сериозни. Както разбрахме после – тази година, нивото на всичките банди беше най-високо от цялата история на “Wacken Metal Battle”.
Кой ви оцени – жури или публика?
В българския батъл публиката имаше отделен глас, като в Германия решение вземаха жури от над 40 души от различни държави.
Кои бяха най-големите предизвикателства по пътя към участието и наградата?
Другите банди – там се запознахме с множество други банди от цял свят с години и години опит – професионалисти. Всички те се представиха страхотно на сцената и знаехме, че като излезем на сцената – трябва да дадем всичко от себе си и даже повече.
Как се подготвихте за сцената пред международно жури и публика?
Репетирахме много, канихме хора за оценка, питахме професионални музиканти. Преди излизане имахме малко притеснение, но то изчезна в момента, в който ударихме първа нота.
Имаше ли някакви правила и изисквания, с които трябваше да се съобразите?
Изискване беше да сме точни: имахме 20 минути за смяна и 20 минути за изпълнението. По този график трябваше да си нагласим всичко. Друго изискване е да не призоваваме публика към опасните дейности. Общо взето – като правила, всичко е много разумно и логично за такъв фестивал.
,
Групата отляво надясно във Вакен Ярослав Дейнека, Ивайло Живков, Георги “Панда” Димитров, Димитър Николов, Преслав Димитров
Как се почувствахте, когато научихте, че сте спечелили 3-то място на световния финал на „Wacken Metal Battle“ 2025?
Смесица между радост, шок и “въй”. Това беше един нереален момент и все още осмисляме какво се е случило.
Има ли нещо към наградата? Пари или плакет?
Имаме награда 3000 евро, фус чинел, 2 мини усилвателя, ефект за китара и 2 опаковки струни за китара. Всичко ни е много ценно!
Какво означава лично за вас този успех като българска група в международен конкурс?
Повече работа и отговорности! Ние затвърдихме нашата отдаденост на музиката и искаме да продължаваме да бутаме напред българския метъл на международни сцени!
Какви възможности се отвориха за вас след наградата – покани за турнета, участия, сътрудничества?
Много нови запознанства и приятелства, имаме покани за концерти, но ще ги обявявим по-късно.
Какви реакции получихте от другите участници, журито и феновете там?
Получихме много позитивни реакции, похвали, потупвания по раменете. Всички харесаха участието ни и също така получихме много съвети и градивна критика, но всичко беше в много приятелски и подкрепящ тон.
Какво е най-неочакваното или забавно нещо, което ви се случи по време на престоя ви в Германия за финала на Wacken? С какво ще запомните това място?
Ние не очаквахме, че журито, професионалисти в своите сфери, музиканти от високи нива, промоутъри, толкова топло ни приеха и даже имахме възможност да говорим с тях като равни с равни. Количество подкрепа, помощ, чисто човешко приятелско отношение, което получихме там – няма как да се забрави.
Потопихте ли се в калта, за да стигнете до сцената?
Със сигурност – ДА! : ) Но цялата банда сме на мнение, че атмосферните условия допринесоха за цялото изживяване. Със сигурност бихме го повторили!
Калта във Вакен се приема като талисман за фестивала, допринасящ за преживяването, символ на безрезервна отдаденост към музиката
В рамките на големия фест, мега звезди като “Гънс енд Роузис”, Майкъл Шенкър и още и още са на съседната сцена. Какво беше чувството да сте толкова близо до тях?
Усещаше се малко нереално и въпреки това, като бяхме в зона за артисти – виждахме как множество от тях са много земни и приятни хора. Това преживяване със сигурност ни показа и ни научи на много неща.
Кои са вашите идоли в България? А в световен мащаб?
Като банда, в България много харесваме бандите “Cool den”, “Maltworm” и много други както и се познаваме с тях лично. В световен мащаб със сигурност “Gojira”. Успяхме даже да се засечем с Марио Дюплантие, техния барабанист във Wacken. Казахме си наздраве и си направихме селфи. Ето ни Ярослав, Иво и Марио!
Малко история:
“Hellbound” е създадена през 2022 година в град Бургас. Основите поставят Преслав Димитров (Пресли) и Виктор Новачев (Кифсъна), като по-късно към състава се присъединяват Димитър Николов, Ярослав Дейнека, Георги Димитров и Ивайло Живков. От юни 2024 година официален басист на групата е Георги “Панда” Димитров. Уверени в своя успех те създават собствено студио и репетиционна.
Групата е активен участник в родната рок и метъл сцена и се отличава с енергично сценично поведение, оригинален музикален стил и ангажираност към местната културна общност. До момента са участвали в състезания в София, Пловдив, Бургас, Ямбол и Варна и на фестивалите “Hills of Rock”, “Sea of Black”, “S’cool Rock Fest”, “July Morning”, “Shiny Fest” и още много.
Ето какво сподели всеки от групата за срещата си с музиката:
Димитър Николов: “У дома винаги се е слушала такава музика и са се гледали концерти на големия телевизор. Бях втренчен екрана и исках и аз да бъда причината за такива емоции у хората. Като навърших 19 години влязох в “Hellbøund” като китарист, но с времето си изместих ексклузивно зад микрофона.”
Ярослав Дейнека: “Още като бях малък и живеех в Украйна, бях в музикално обкръжение, без дори да го осъзнавам. Получих първата си китара като бях на 8. Сериозно се заех със свиренето вече в България от 11 годишен. На 18 влязох в “Hellbøund” на барабани и след няколко месеца се преместих на китара.”
Ивайло Живков: “След покупката на електрическо пиано и ходенето на уроци по пиано влезнах в музикалното училище в Бургас с ударни инструменти. От 6-ти до 12-ти клас бях с барабаните в музикалното, но след завършването ми спрях да свиря почти две години, докато един ден не попаднах на концерт на “Hellbøund” на Морското казино в Бургас. На края на представлението Митко хвърли палки към публиката и едната падна в краката ми. Отидох да им благодаря за палката и от там тръгна нашето запознанство и не след дълго влезнах в групата.”
Преслав Димитров: “Още от първия концерт, на който ме заведоха родителите ми като малък – Джо Лин Търнър, съм си представял как аз съм на сцената с китарата и съм човекът, който изнася такива грандиозни концерти. Обстоятелствата се развиха по-добре от това което очаквах и съдбата ме събра с останалите от групата.”
Георги “Панда” Димитров: “Музикалният ми път започна още в 5–6 клас с класическа китара. Любовта ми към бас китарата се зароди в края на 8 клас, като едно от най-големите вдъхновения за това безспорно беше Клиф Бъртън. Винаги съм мечтал да бъда като него и черпя огромно вдъхновение от личността и стила му, не само в музиката, но и в много други аспекти от живота. Преди да стана част от “Hellbøund”, съм бил член на общо пет различни групи. Всеки от тези проекти изигра важна роля за изграждането ми като музикант и за това, което правя днес. В момента се чувствам на мястото си в тази група и съм щастлив, че съм част от нея. За мен това е сбъдване на една от най-големите ми мечти.”
Бандата!
Миксът ви е правен в Харков от Сергей Кондратиев. По време на войната, нали? Какво мислите за ситуацията в Харков?
Да, по време на война и по време на активно бомбардиране на града. Ситуацията там е тежка и се надяваме скоро да настъпи справедлив мир на украинската земя.
Представете повече албума “H.E.A.T”. Гордеете ли се с него? Коя е най-силната песен там?
Този албум събира нашето творчество от началото на бандата. Гордеем се с него, радваме се че го пуснахме, но вече работим по следващия. За най-силната се колебаем между “Ligamentum”, “Амортизация” и “Feeling the Heat”.
Кой пише песните / текстовете ви?
Винаги зависи, обикновено текстовете са от Митака (вокал), а музика от Ярослав, но имаме парчета написани от цяла банда или само от един човек.
Кои песни от него пеете на лайфове?
Зависи от време с което разполагаме, като имаме възможност – всички.
Как се ражда една ваша песен?
Нашата песен може да се роди след някои важни преживявания в личен живот. Така беше написана песен “Feeling the Heat”, която отразяваше моментно състояние на вътрешния свят на вокалиста ни, който е преминавал през големи, фундаментални промени в живота му.
Другите песни могат да бъдат написани като отражение на идея или някакъв образ, като “Half Mind” – песен за човека, който си губи разсъдъка или “Silent Regrets”, в която се пее за загуба на близък човек.
Първата от албума ви песен е „Burning in the flame“, какво ви вдъхнови за нея?
Нас ни вдъхнови идея за това, как човек “гори” за своята идея и решихме да направим най-тежката песен да комплиментира на текста и идеята.
Как изглежда вашият план за бъдещето – нови песни, турнета, албуми? Има ли следващи участия извън България, които вече са планирани?
Плана ни за сега си го дооформяме. Със сигурност Wacken промени доста неща и добави нови променливи, но ние продължаваме с работа по нов авторски материал и нови концерти.
На кого искате да благодарите?
Първо на себе си, че сме заедно и продължаваме да пишем нашата история. После на родителите си, които дори и в Германия бяха близо да нас. И не на последно място – големи благодарности и поздрави на Бойко Гюров от BGTSC, който се занимава с организацията на Metal Battle Bulgaria и ни помага в цялото това приключение. Той ни помогна да се свържем с много нови хора и помага с някой друг мъдър съвет!
Какво послание искате да отправите към феновете и към други млади български метъл групи?
Продължавайте да се опитвате и да се подобрявате, с каквото и да се занимавате – ако го харесвате – дръжте на своето и се движете напред. За бандите – пробвайте се за Metal Battle!
Насладете се на парчето “Never Free”:
Успех занапред “Hellbøund”!
ЯРОСЛАВА БУДИНОВА На 15 ноември клуб "Joy Station" ще се потопи в дебрите на мрака, защото ще посрещне за първи път на сцената си шведските готик метъл легенди TIAMAT. Ще бъде зверски яко, обещават организаторите от "SME". След напълно разпродадения им концерт у нас през 2022 година, групата пристига за ексклузивно шоу в София и е в очакване да се срещне с верните си български фенове. Наскоро Johan Edlund и […]
Post comments (0)