“ДИЙП ПЪРПЪЛ” УТРЕ 19 ЮЛИ ПУСКАТ НОВ АЛБУМ
ХРИСТО ЯНКОВ
Ще започна тривиално, защото така е по-лесно! Винаги когато излезе нов албум на любима група, емоциите надделяват и суперлативите напират в съзнанието. Слушащият прави паралел (без да го желае) с вече познати неща! Особено когато всяка нота, записана от тази група е слушана хиляди пъти. И сегашният случай не е по-различен.
Очакванията ми към новия албум на Дийп Пърпъл са големи по няколко причини – издадените три сингъла и няколкото дочути мнения на хора от вътрешния кръг на групата, на дългогодишните познавачи на институцията “Дийп Пърпъл” и успехът на последните три студийни проекта на групата, достигнали нива в класациите от времената преди 1976.
Няма да влизам в ролята на анализатор на всяко парче от новия “=1” (Equals One). Всеки има собствени уши и вкус, както и качествата сам да прецени своите фаворити. За мен те са много, да не кажа всички песни!
Снимки Jim Rakete / EarMusic
Когато през 1996 на хоризонта се появи Стив Морс и групата ни представи албума “Purpendicular”, феновете бяха потресени от свободата, новаторството и настроението на албума. Съжаленията за напусналия Ричи се стопиха бързо до приемлива степен, особено след мудния и с липса на дух “The Batle Rages On” от 1993 година.
Дълго след този шедьовър на “Новите Пърпъл” и непрежалимата загуба на Джон Лорд ( онзи ден 16 юли е денят на неговата кончина) бандата ни зарадва с емоционалния и безпардонен Nоw What?!, който стартира партньорството с легендарния продуцент Боб Езрин. В последвалите два албума чухме дузина шедьоври, безкомпромисно свирене и магични разкази за отминали времена и загриженост за бъдещето. Албумите се характеризираха с перфекционизъм на продуциране, дори може би прекален за любителите на първичния ъндърграунд звук. Но и тази глава приключи в стечение на тъжни обстоятелства.
Днес четири години по-късно новата кръв се казва Саймън Макбрайт. Той не съвсем нов в семейството, очевидно не се е нуждаел от адаптация и осъзнаване и като завършен професионалист, бързо е заел мястото си на пети равнопоставен член.
След като чух първите няколко сингъла от “=1” очаквах, че бандата ще ни представи Whoosh Vol-2. В този албум имаше толкова много музика и незавършени теми, че…
Но старите бандити очевидно обичат да ни изненадват и имат още доста изненади в чувала с подаръци. След следващите три песни, изсвирени на живо през изминалия месец, бях сигурен, че албумът ще достигне успеха на безграничния “Purpendicular”, но с величественото прогресив усещане на “Rapture Of The Deep”.
Сега, изслушал цялата творба, отварям вратата до край – новият албум е свеж и същевременно мощен, многопластов и разнопосочен албум! “Многоцветен” е най-доброто описание, което мога да дам за себе си. От началото до самия край групата рисува с музика, разхожда ни през дългия си почи шейсетгодишен път по релсите на хард рок стандарта “Дийп Пърпъл”. В същото време това път с много спирки и изненадващи завои, че в даден момент слушателят забравя накъде пътува! Йън Пейс ни връща във времената на динамиката на “Come Taste The Band”, басът на Глоувър пулсира като жив, а Гилън изпява душата си! Гласът му е толкова емоционален, все едно записът е правен във времената на “Йън Гилън Бенд”. Рифовете на Саймън и хармониите на Дон са в завиден синхрон, напомнящ ни в онези отминали времена. А за композицията “Bleeding obvious” в която мистър Ейри вкарва и българска ръченица, ще напишем скоро и отделна статия в сайта на BadRock radio.
Дали новият албум на “Пърпъл” ще е вашият нов фаворит? Ами – преценете сами!
Post comments (0)