АННА ГЕОРГИЕВА
Вечерта на 5 юли 2025 г. ще остане завинаги в историята на музиката. Тя се превърна в хеви метъл събитието на всички времена, кулминацията на цяла една епоха! В този момент бе затворена една велика глава от книгата на рока. Нейните автори – Black Sabbath, изписаха със своя последен акорд историята на жанр, който промени света. Но въпреки, че ознаменуваше край, в действителност събитието постави началото. На безсмъртието!
Мястото бе Бирмингам. Там, където всичко започна. Не просто легендата Black Sabath. Там започна метъла! Музиката, дала глас на бунтарите, на свободолюбивите, на търсещите светлината в мрака, красотата в различното и реда в хаоса. Това дадоха на поколения музиканти и фенове Black Sabbath.
И сега го дадоха отново. Преди да си го вземат обратно. Но то остава. И ще остане завинаги. Защото когато рифовете заглъхнат, ехото им продължава да отеква. То може да се чуе във всяка нота, във всяка песен на всяка рок банда, дошла по-късно. И във всяка душа, която открива себе си в тежкия звук.
Милиони фенове по цял свят не мислеха, че ще видят отново своите идоли заедно. На достолепна възраст, въпреки начина си на живот, борейки се с различни здравословни проблеми и всеки със своите демони. И въпреки всичко, в тази юлска вечер четиримата – Ози Озбърн, Тони Айоми, Гийзър Бътлър и Бил Уорд, се събраха отново. За последен път.
Те бяха едно цяло. Един с друг. С 40-хилядната публика на място и многомилионната пред екраните. И с плеядата от рок величия, дошли да отдадат своята почит.
Още преди основното шоу вечерта започна с мощен заряд. И как не! „Подгряващи“ на великите Sabbath бяха не кои да е, а Metallica, Slayer, Guns N’ Roses, Alice in Chains, Pantera, Anthrax и много други! Две супергрупи бяха създадени специално за събитието. Те включваха вокалистите Стивън Тайлър /Aerosmith/, Лизи Хейл /Halestorm/, Дейвид Дрейман /Disturbed/, Били Корган /The Smashing Pumpkins/, Сами Хагар /Van Halen/ и др. И още: Том Морело /Rage Against The Machine/, Рони Ууд /The Rolling Stones/, Дейвид Елефсън /Megadeth/, Чад Смит /Red Hot Chili Peppers/, членове на Judas Priest, Тool, Faith No More, blink-182… Официален водещ на събитието бе актьорът Джейсън Момоа, а в програмата бяха включени и специални трибюти, включително кавъри на класически песни на Sabbath и масови изпълнения като “Whole Lotta Love” и “Walk This Way”.
Прожекции на видеообръщения от Елтън Джон, Дейв Грол, Брайън Мей и дори Пол Маккартни допълниха вълната от почитания. Джими Пейдж от Led Zeppelin се обърна с простичко, но разтърсващо: „Без Sabbath светът щеше да звучи различно.“ Зак Уайлд, дългогодишен съратник на Оззи, се просълзи във видеото си и заяви: „Те не просто промениха музиката – те промениха начина, по който чувстваме тежестта ѝ.“ В кратко, но мощно обръщение, Том Морело от Rage Against the Machine каза: „Black Sabbath не са просто основатели. Те са вечният огън, който всички ние носим.“ “Без Sabbath нямаше да има нас”, каза Флий от Red Hot Chili Peppers. “Те са изворът, началото и ритуалът на всичко, което днес наричаме тежка музика”, допълни Трент Резнър от Nine Inch Nails.
Кулминацията на 10-часовия маратон настъпи с излизането на сцената на Принца на мрака. Ози се появи не като падаща легенда, а като емблема на вечна сила. Макар седнал на специално изработен трон, той бе обвит в символика – прилепски крила, готически гравюри… Гласът му пък беше същият: суров, разпознаваем, непримирим. Когато изрече първите думи – „Let the madness begin“ – публиката сякаш събра целия въздух на стадиона в един възглас.
Първата част на вечерта премина в солов сет на Ози, в който звучаха класики като “Mr. Crowley”, “Suicide Solution”, “Crazy Train” и една от най-емоционалните – “Mama, I’m Coming Home”. Последната беше посветена на Шарън Озбърн и семейството, но се усещаше като прощаване не само със сцената, но и с всичко. Мнозина в публиката не сдържаха сълзите си.
След кратка тъмнина и дълго очакване на сцената се появиха Айоми, Бътлър и Уорд. Първите рифове на “War Pigs” буквално разтърсиха стадиона. Публиката вече не беше просто публика, а свидетел на най-великото метъл шоу на всички времена. “Iron Man”, “N.I.B.”, “Children of the Grave” и, разбира се, “Paranoid” прозвучаха така, както ги помним от винилите, с онази тежест и ритъм, които са се превърнали в подпис на Sabbath.
Ози се сбогува с думите: “Това беше последната ни песен. Завинаги. Вашата любов ни даде живот. Обичаме ви.” Последва мълчание, в което сякаш и въздухът замръзна, преди над сцената да избухнат фойерверки. Огромна торта, символизираща кариерата на групата, бе внесена от близки и екипа. Водещият на събитието Джейсън Момоа, фен на групата и личен приятел на Ози, излезе на сцената със сълзи в очите.
Събитието имаше и дълбок хуманитарен заряд – приходите от концерта ще бъдат дарени на три благотворителни организации, сред които Cure Parkinson’s, Birmingham Children’s Hospital и Acorn Children’s Hospice. Това не беше просто сбогом, а жест на признателност, грижа и състрадание, който достойно допълни наследството на Sabbath.
С последните акорди и светлинни избухвания, Villa Park се превърна в храм на тежкия рок, в който четирима мъже не просто свириха – те оставиха частица от душата си. Това не беше концерт. Това беше погребение и възкресение едновременно. Празник на началото, което никога няма да има край.
Black Sabbath приключиха своя път така, както го започнаха – в Бирмингам, в тъмнината, с риф, който прорязва времето и остава. Завинаги.
Post Views: 7
Post comments (0)