На 28 октомври 1981 година в един обикновен гараж в Лос Анджелис се запалва искра, която ще подпали целия свят на рока. Ларс Улрих, млад барабанист с мания по британския хеви метъл, пуска малка обява в The Recycler — „търся музиканти за метъл банда“. На тази обява откликва Джеймс Хетфийлд, момче с китара, бунтарска енергия и глас, който звучи като метал. Никой тогава не предполага, че тази среща ще даде началото на най-влиятелната метъл група на всички времена — Metallica.
Първите акорди, първите демота и първите хаотични репетиции носят онази сурова енергия, която по-късно ще се превърне в почерк на цяла епоха. Когато през 1983 г. излиза Kill ’Em All, светът чува нов език — бърз, агресивен, неукротим. Нищо вече не е същото. Членовете на групата не просто свирят метъл — те го преоткриват, правят го по-суров, по-честен, по-истински.
Следват Ride the Lightning и Master of Puppets — албуми, които са библията на треш метъла. В тях има философия, болка, бунт и онази величествена тъмнина, в която феновете се намират, когато светът ги притиска.
Но дори славата не идва без цена. През 1986 г. трагедията връхлита групата — басистът Клиф Бъртън загива в автобусна катастрофа в Швеция. Той е душата на ранната Metallica и загубата му бележи всички. От този момент нататък групата вече не е същата — по-зряла, по-тежка, но и по-решена никога да не спира.
И те не спират. През 1991 г. излиза The Black Album — запис, който дели феновете на „старите“ и „новите“, но превръща Metallica в световен феномен. Enter Sandman, Sad But True, The Unforgiven, Nothing Else Matters — химни, които излизат отвъд границите на метъла и се превръщат в част от културната памет на няколко поколения. Вече не говорим за ъндърграунд — Metallica са навсякъде: по MTV, в стадиони, в съзнанието на милиони.
През следващите десетилетия те продължават да поемат рискове — да експериментират, да предизвикват феновете си и понякога дори себе си. Load, Reload, St. Anger, Death Magnetic, Hardwired… to Self-Destruct и последният 72 Seasons показват, че Metallica никога не спират да предизвикват себе си.
Metallica са единствената група, която е свирила и на всичките седем континента — включително в Антарктида през 2013 г., на концерт под купол, наречен Freeze ’Em All, пред малка група фенове и учени. Този подвиг им осигурява място в Книгата на рекордите на Гинес — като единствената банда, обиколила света в буквалния смисъл на думата.
Те са и едни от участниците в най-мащабния рок концерт в историята. През 1991 г. Metallica свирят в Москва пред над 1.6 милиона души — един от най-многолюдните концерти изобщо.
През всичките тези години има нещо, което не се променя — онази връзка между групата и феновете. Metallica винаги е била повече от музика. Това е общност, култ, споделен гняв и енергия, която лекува. На концертите им хора от всички възрасти, страни и религии вдигат ръце заедно, и за няколко часа всички са част от едно и също нещо — от онзи гръм, който звучи в сърцето на всеки метъл фен.
Днес, 44 години по-късно, Metallica са легенда, но не в смисъла на нещо овехтяло и остаряло, като в музейна експозиция. Те все още обикалят света, все още влизат в студио, все още удрят първия акорд така, сякаш е първият ден в гаража на Ларс. И когато светлините угаснат и започнат първите акорди, времето спира.
Metallica не са просто група — те са сила на природата. От гаража в Лос Анджелис до ледовете на Антарктида, те доказаха, че метълът няма граници.
Честит рожден ден, Metallica. Благодарим, че ви има!
