ФЪНКИ, МЕЧТИТЕ МУ СБЪДВАТ ЗЛАТНИ ПИРАНИ

21-08-2025 203 19

ЛИЛИ ИЛИЕВА

“BadRock Radio” следи внимателно всичко интересно в света на рок музиката. И новини и сайтове и книги за музикантите. Лили Илиева от списание “Ева” пусна чудна книга с интервюта с 33 мъже “Заведи ме в теб”.

Един от героите й е самият …Фънки. Приятно четене и потърсете цялата книга, издание на “Бард”. Струва си.

Ако сте в Созопол на 28 август заповядайте и на морската премиера на книгата.

За да оцени човек истински това, което Фънки и Амебата постигнаха за България и за българската публика с концертите, които организираха със своята фирма СМЕ, трябва да е живял преди Прехода. Трябва да е дете на социализма. Да си спомня времето отпреди социалните мрежи, отпреди глобалната мрежа дори. Трябва да е бил лишен от възможността да пътува извън страни от Източния блок, да е стигал до „западна“ музика с много усилия и по сериозно изработени канали, да си е купувал странички от сп. Bravo, за да може да прочете какво се случва с бандите, които правят любимата му музика, или техни снимки и плакати от стрелбища. И да е живеел с яснотата, че едва ли някога ще може да отиде на техен концерт. И преди да зазвучи тази предистория доста вехто, да обобщя, че

когато човек получава нещо, за което е полагал много усилия и за което е мечтал, тогава може истински да оцени полученото. И тогава изживява всеки концерт като най-големия купон и го цени като последния купон в живота си.

Фънки заедно с Иван Несторов Амебата са двамата промоутъри пионери от „София Мюзик Ентерпрайсис“, които доведоха световната музика в България.

И заедно с това Фънки, Димитър Ковачев му е името, да припомним, е абсолютен „разбойник“ на сцената с групата си „Черно фередже“ и неумолим съдия от журитата на телевизионни формати, който прави едни от най-забавните коментари.

И ето го:

Феноменалното промоторско дуо Фънки и Амебата

„Седях сам в каютата ми без прозорци в кораба „Калипсо“ – обяснява Фънки. – Малко преди да се надрънкам с цял Jack Daniels, пафках и отпивах от шишето. Не е истина колко ми беше омръзнало! Реших: „Бе трябва да взема мерки, щото така ще откача!“ И споделих с Иван (Амебата) идеята си да направим фирма за организиране на концерти, но не само на български артисти, както се случваше у нас дотогава. Той вика: „Дай да обмислим.“ „Абе – викам аз, – какво ще мислим?! Хвърляме се!“ И се хвърлили…

Два дни след буйния купон за 20-годишнината на най-голямата промоутърска фирма у нас – “София Мюзик Ентерпрайсис”, говорим с един от нейните собственици и основни двигатели – Фънки. Още реанимира след партито, очите му са леко зачервени. В същото време е пълен с енергия. Емоционален, голям. Директен, откровен и колоритен разказвач. Човек на живота. И на купона. И на колекциите. (Има множество преспапиета със снежинки и едно със снежен човек, на който му се разпадат носът, шапката и метлата.) Фънки може да е и страшен, и сърдит, и много забавен. Седнал в дълбоко кожено кресло в офиса си, пуфка дим, тръска дебела пура в пепелника и ми разказва за началото. Той си знае, че е сбъднал мечтите на милиони да видят и да пеят на живо с любимите си звезди. (Според статистиката на СМЕ над 2 млн. са зрителите на техните над 400 концерта.) Благодарение на него и Иван Несторов-Амебата звезди като Мадона, Кайли Миноуг и Шаде знаят колко емоционална е българската публика, а лично аз им дължа щастието от едни от най-прекрасните концерти в живота си – на Елтън Джон, Стинг, Depeche Mode, Монсерат Кабайе…

20 ГОДИНИ ОТ СОДОМ И…

Фънки, помниш ли как изглеждаше сутринта след първия концерт, който организирахте? И не беше ли лудост да започвате бизнес през 1991-а, когато всички бягаха в чужбина?

Сигурно. Аз бях далече от реалността тук, пътувах в чужбина. Ама винаги съм искал да се върна, може би от глупост! Имах много приятели и весело си живеех в България. Обмислях я фирмата – какво, как да бъде, от пътуванията ми в чужбина познавах промоутърски агенции, но на ниво кръчмарски банди, не като нас сега. Той, общо взето, бизнесът е един и същ. А първият голям концерт, който направихме, беше на Sodom. Невероятен – 12 000 души на стадион “Академик”. Война! А ние си бяхме фенове на Sodom. Мислехме, че се изявяват пред убийствени зали. Пък те били свикнали да свирят пред 400-500 човека. И като видяха толкова народ, ги беше страх да излязат на сцената. Дааа. А първата сутрин беше съсипваща. Бяхме на дроб. Трупове бяхме. Но много горди трупове. Силното начало със Sodom ни даде тласък и самочувствие, че можем. Хората тогава нямаха пари, но бяха по-гладни за музика.

А за колко време върнахте на Милена Славова 1200-те долара, които ви даде назаем, за да започнете фирмата?

Абе истината е друга. Фирмата я регистрирах с 600 лв. заем от Мишо Евреина – наш приятел от “Кравай”. Да е жив и здрав! И тумба-лумба, започнахме – офиси, това-онова. После може да сме взели от Милена, на мен ми се губи. Но аз не съм и много паметлив, де. Виж, Амебата е като крачещ калкулатор. 100 на 100 знае точно.

Kога се сближихте с него?

Бях първи курс в Консерваторията, имаше една група „Релакс“. Поканиха ме: „Ела с нас да праскаме Judas и AC/DC.” Викам: „Идвам като луд, ебати!“ Амебата беше там басист. Беше смешен човек, подстриган като Пол Макартни – с коса дотука (показва прическа до раменете). И се сприятелихме. Имаше кънекшън! Напивахме се заедно, забавлявахме се заедно. А отделно пъпът ни беше хвърлен на “Кравай” – и там постоянно заедно.

Димитър и неговият бас

ЕДИН ЗА ВСИЧКИ

Началото ви, доколкото знам, е било мускетарско – били сте четирима.

Еми да. Запознах се и с Денис от „Ахат“. А на „Ахат“ гледахме с по-… такова око, нали бяхме зли метъли. Струваха ни се по-танцувална група, по-забавен оркестър. Ние слушахме групи, които те не са и сънували, като Sodom, Kreator. Ама Денис се оказа суперпич, развяваше „кечето“. Предложи да стане шофьор на фирмата. Той имаше жигула, а ние нямахме коли. Викам: „Ти малоумен ли си? Ако искаш, ела, е..ти!“ Той се занимаваше и с други бизнеси. А четвъртият беше Величко Тонев – лека му пръст! Пиенето не прощава. Уникален агент, много смешен човек. Абсолютно денди, пияндур страшен, зверски купонджия, бохем невероятен. Художник. Назначили го в казармата да пише „Слава на БКП“ на стена около 20 м и той го писал година и половина. Каза ни: „Ама и аз съм с музиката!“ Викам: „С каква музика си, бе?“ „Ми ето виж сега!“ Денис хвана една акустична китара, а зад него Величко го прегърна, сложи си ръцете върху неговите и се прави, че свири и той. Изсвириха едно парче заедно и го взехме. Така почна “София Мюзик Ентерпрайсиз”.

Ти къде си на вашите концерти, Фънки? И срещаш ли се със звездите?

Зад сцената съм. Нали постоянно някакъв контрол се упражнява. Иначе с Иван сме поограничили контакта с артистите. Вършим си нашата работа. Моята е да буквам (ангажирам – б. а.) артистите и да правя концерта. Никога няма да забравя – организирахме много як концерт на Алвин Лий в Летния театър преди години. Беше част от минифестивал. И дойдоха да се запознаят с нас трима колеги от Германия. Ядохме, пихме, веселихме се, свирихме дори. И като седнахме след участието да продължим да ядем и пием, те помолиха да се снимаме заедно. „Дайте да ви имаме за спомен, викат, защото догодина сигурно ще сте мъртви.“ И ние се смеем. Защо, бе? Ами защото тая дейност, дето я развивате, е малоумие, отговарят. Ще издържите още малко и заминавате на кино. Трябва да имате хора, да я разпределите. Тогава проумяхме. И започнахме да създаваме екип. И сега имаме хора, които посрещат артистите от аерогарата и са в по-директен контакт с тях. Поомръзна ни тая връзка, защото това са много години и концерти. Дори вече съм увреден. Не мога, не искам да ходя на концерти. Постоянно гледам осветлението, как е разположена охраната… И не се забавлявам.

Имаш ли представа концертът на Елтън Джон колко беше готин?

Е как да нямам! Аз съм му и фен. Уникален изпълнител е. И Шаде сега направо ме учуди. Много въздействаща на сцената. Но зад кулисите не е нищо особено! Изкуствено усмихната жена! С Кайли Миноуг се видяхме. Беше много отворена и готина, докато правеше саундчека.

Правите ли афтърпартита?

Преди да. Но бизнесът се промени или звездите са други. Сега предпочитат да си легнат, преди да летят на сутринта. Имат договори, нямат право да се дънят, иначе глоба. Само си въобразяваме, че животът им е секс, наркотици и рокендрол. Било е през 60-те. Няма ги тия купони, които сме правили с Nazareth например.

Кое е най-ексцентричното звездно желание, с което сте се сблъсквали?

Много са. За териера на Шаде например трябваше да направим бяла стая до сцената. За Елтън Джон търсихме палми в огромни вази – да ги сложим в шатрите.

КОЙ С КАКВО СБЪРКА

Родителите ти, Фънки, са медици (майка му е медицинска сестра, баща му – рентгенолог). С какво сбъркаха, че се появи ти музикант?

Де да знам! Нормални хора са те. Нямаме вундеркинди. Моцарт не ни е роднина. Нито фамилията ни е такава – откакто се помним, все да пеем. Аз наистина съм черната овца. Получават се такива – как се наричат – мутанти. Ето поколението на дъщеря ми и сина ми няма никакво отношение към музиката! Не им пука особено, че в петък тати ще удари с „Черно фередже“! Да отидат да го гледат! Да плачат, да се тръшкат, да си късат дрехите – да не си легнат, докато не го видят как свири и пее!

Възпитаваш ли ги музикално?

(Поглежда ме ужасено.) Не! Вкъщи не слушаме музика. Аз си я слушам и си свиря на китара в офиса. Тука ми е всичко. Ето – посочва библиотека със CD-та и DVD-та. Към 4000 са. Всичко е музика.

А къде е последната ти китара?

Фънки посочва елегантна черна лъскава китара. Бутиков бас, произведен в Германия, първият, който влиза на Балканския полуостров. Убиец! На 12 юни започнаха да ми го правят и пристигна преди 20 дни. Специално за мен! Но какво да обяснявам – ти – посочва ме – със сигурност си викаш: „Егати дъската!“ Като жена ми, която все пили – докога ще даваме пари за тези дъски? Можеш да ми купиш нов парфюм! Или казва: „Ето, пак нямаме обувки!“ Как нямаме обувки?! Напълнили сме къщата като цигански катун.

За какво си говориш с децата ти?

(Вдига вежди изумен.) Ами аз съм нормален човек! Не съм като бащите от филмите! Какво мога да си говоря с дъщеря ми? „Тати, обичам те, и аз те обичам, мило!“ Синът ми е на 16. Говорим си глупости. Със сигурност не го поучавам всяка вечер.

От колко години си женен?

Имам чувството, че съм се родил женен.

Много добре изглеждате заедно с жена ти.

Нямаме проблеми. И се забавляваме заедно, и сме купонджии, и сме от “Кравай”. Жена ми обича музика. Фенка е на Genesis, Rod Stewart, Elton John. Може би щеше да е по-готино, ако беше музикантка, ама не е. Може би пък е добре, че е далече от музиката.

Ходиш ли на родителски срещи?

Не! (Почти го извиква.) Да не съм луд! Никога! Жена ми ходи, но ние имаме прекрасни деца. Не стъпвам, първо, защото си спомням какъв кошмар беше нашите да отидат на моите родителски срещи. Изживявах го трагично. Аз не растях в саксия. Абе… Не пожелавам на никого такъв син! Вилнеех из София, изключиха ме, изхвърлиха ме от града по едно време. По-добре да не пишеш за това. Не ми е удобно. Децата, ако го разберат. Все пак!

Какви плакати имаше на стените на твоята детска стая?

Нямах собствена. Бяхме в една с, Бог да я прости, баба ми Иринка. Уникална жена. Страшна сладурана! До леглото й – ей такава колона (разперва ръце и показва височина около 1,30) с огромен усилвател, който аз разцепвах като бесен. Помня, баба ми плетеше и броеше: едно, две, три… Беше жива история. Почина на 102 години. И няма да забравя, имаше си ковьорче до леглото на стената. Всички баби имат. А на отсрещната стена – моята, се мъдреха Slayer, Deep Purple, Alice Cooper, страници от списание Bravo. Имах и фланелки на много банди. Беше ни като униформа във времената, в които ходехме с ластични дънки, кецове, кожени якета с ципове.

ЕДИН ГОЛ ГРАД

На поканата ви за рождения ден на СМЕ има много готина възрастна дама, с която сте направили цяла група. Да не е твоята тъща?

Не. Милко Стоянов допринесе много за този имидж на поканата и въобще на партито. Избрал е и дамата. Не я познавам.

Ти разбираш ли се с твоята тъща?

Тя е в безкрайните лобни полета. И двамата с тъста починаха. Той беше изключителен пич, и тя – добра женица. Не сме имали проблеми. Винаги сме живели отделно. Проблемите стават, като живеете заедно. Борба на поколенията. И с родителите е така. Синът ми още ме посреща на вратата с прегръдка и пита: „Тати, какво става?“ Но това сигурно ще отмине. А камо ли, както казваш, да седнем да си говорим. Според мен това е само по филмите: „Седни сега тука, имам да ти говоря нещо!“ Само като чуя, че някой иска да ми говори, искам да избягам. Според мен нормалните отношения са по-различни от киното.

Вярно ли е, че си нудист? Нямаш ли свян!? Това е шега, но все пак си известен.

Нудист съм от много години. Ама на мен ми е… Аз не се вземам насериозно. И какво по-готино съчетание от това да си чисто гол сред природата, на плажа. Цялото ми семейство сме нудисти. Едно време ходехме на къмпинг „Веселие“ и всички бяхме голи. Един гол град. То идеята не е да се скриеш някъде, да се съблечеш и да се печеш гол. Идеята е в цялото това общество, което някак си е свободно. Аз нямах бански въобще. Станах „трикотажник“ преди 2-3 години.

Не ти ли се почива в чужбина?

Отскоро тръгнахме навън – в Гърция, но не можахме да се изкефим, защото почина тъщата. И трябваше да се върнем на втория ден. Но аз не искам да ходя само с жена ми и с децата на море. Защото на третия ден се мразим, пребиваме децата, след това пребивам жена си, тя ме отравя или ме наръгва с нож, докато спя. Готино е да сме поне 3-4 семейства, за да има купон, веселба. Така почиваме на морето, че като се приберем, се радваме, че сме се прибрали да си починем.

КЛИНТ ИСТУУД

Виждам, че колекционираш шапки – на влизане в офиса ти има цяла стена и тук, над бюрото ти, също има две закачени.

Някъде около 350 са. Изхвърлих към 100. Преди събирах хаотично, а сега вече само шапки, свързани със спомен, интересно място. Каубойската е от кожа на кенгуру и ми е спомен от моя приятел Пешо, който живее в Австралия. Другата е американска и лично си я поръчах тук от един агент, който има специален магазин за каубойски дрехи и аксесоари за яздене.

За какво са ти пистолетите, които висят под шапките? Да стреляш във въздуха, за да стягаш хората, които работят за теб?

Аз не обичам да стрелям. Не съм такъв. Пистолетите просто си ги харесвам. Сложил съм ги, защото цял живот съм искал да приличам на Клинт Истууд. Имам всичките му филми.

Е, приближил си го с два пистолета. Веднъж те питах какво четеш, а ти каза, че от библиотеката ти тече кръв. Още ли е така?

Чета адски много, но не поучителни книги, нито пък философски размишления на Евгений Дайнов и не знам кой друг мой приятел. Сериозна литература – не! Имам всичко на Стивън Кинг, обаче ми е мек. Харесвам екшъни, Том Кланси чета като луд, Балдачи.

Това звучи като да сънуваш кошмари.

Ами! Сънувам как си купувам нови китари, правя огромни концерти. Аз не спя по много. Нямам много време за сънища и за това време – толкоз. А другата ми голяма мечта освен Клинт Истууд е да танцувам балет.

Е, пак се майтапиш!

Не, без майтап харесвам, балет и много искам да танцувам. Ма аз ще го направя тайно! Ще си ушия майо, ще си купя бял чорапогащник, пачка си имам. И тука пускам щорите, слагам коронка и ще си танцувам, да не ме вижда никой.

Вярно ли е, че си имал аквариум с акули?

Огромен, чудовище, тон и половина, с италиански помпи, маркучи. Като сменяхме водата, все едно идваше камион с цистерна от тия, дето мият улиците. Целият офис сменяше вода. Ама аквариумът беше не с акули, а с пирани. Седяха накуп в единия край на аквариума и се шашкаха страшно, като се случи нещо. И аз, за да ги раздвижа, купувах по 20-30 златни рибки, от тия с едни перки като воали, такива дебели, с изпъкнали очи. И хоп – сипвам златните рибки. После, като се преместихме от предишния офис, подарих аквариума.

Стига! Какво е това отношение към златните рибки? Или на теб пирани ти изпълняват желанията?

Да! Моите ги изпълняват Златните пирани.

Кой е най-мъдрият съвет, който си получавал?

Да не се вземам насериозно, но не си спомням от кого.

Защо още не си купил жилище? Толкова много работиш, а живееш под наем.

Дръжки! Не обичам тази дума. Като кажат много работя, си представям някой с мотика. Най-хубавото нещо, като се превърне в работа, спира да е кеф. Затова музиката съм си я оставил и тя винаги си ми е най-голямото и хубаво нещо. Не работя музикант, а промоутър. Скоро ще имам собствено жилище. Но ето и Ваньо (Амебата) продължава да е под наем.

Защо вестникът за годишнината ви се казва „Трета възраст“? 20 години са си младост. Ти как изглеждаше на 20?

Е, много сложно. Кога бях? Вече съм забравил. Ами весело се забавлявах и не изглеждах като торба. Трябва да попитам точно. Предполагам, че вилнеех и пиянствах. И рокясвах страшно.

И сега май не е различно.

Да! Но ме е страх вече, че трябва да поотпускам педала, щото…

Written by: Niki Kunchev

Rate it

Голямото интервю

ЕРОЛ ИБРАХИМОВ: „ЖИВОТЪТ Е ПРОЦЕС !ВСЕКИ ДЕН ЗАПОЧВАМЕ ПАК ОТНАЧАЛО“!

КАЛИНА ГЕОРГИЕВА Фронтменът на „Уикеда” изригва със самостоятелен проект „Пак отначало“. Новото творение обаче предизвика въпроси у феновете на групата и сред музикалните журналисти: дали пътищата на певеца и групата са се разделили? Отговор на тези и други въпроси ще прочетете в интервюто, което Ерол даде специално за BadRock Radio. В него той говори за личните и творческите нови начала, за еклектичния музикален почерк в соловия си проект и за […]

20-08-2025 86 28

ФЪНКИ, МЕЧТИТЕ МУ СБЪДВАТ ЗЛАТНИ ПИРАНИ

Previous post

ЕРОЛ ИБРАХИМОВ: „ЖИВОТЪТ Е ПРОЦЕС !ВСЕКИ ДЕН ЗАПОЧВАМЕ ПАК ОТНАЧАЛО“!

Последни новини