Завършекът на старата и настъпването на новата година по традиция е време за равносметки. Какво се случи в света на рока през 2023 г., що се отнася до излизането на нови албуми, припомня Петър Петров, познат от поредицата “Нотна стойност”.
Едно от заглавията, които през изминаващата година бяха очаквани с най-голям интерес, бе “72 Seasons”. Макар от десетилетия всяка нова творба на Metallica да става повод за спорове между верните фенове на групата и онези, разлюбили я покрай метаморфозите ѝ през годините, винаги е голяма новина, когато Джеймс, Кърк, Ларс и Роб създадат нещо ново. Единадесетият албум в дискографията на Metallica не прави изключение, а музиката в него, продължаваща възходящата линия на “Death Magnetic” и “Hardwired… to Self-Destruct”, не оставя особено място за недоволство у любителите на твърдия звук. С голямо любопитство бе чакан и “Memento Mori”, петнадесетият студиен албум на Depeche Mode. След внезапната смърт на Анди Флетчър, дошла през 2022 г., мнозина се чудеха дали славната история на британската група няма да приключи дотук. Още в края на същата година Дейв Гаан и Мартин Гор разсеяха тези слухове, а през март 2023-а поднесоха на публиката достойна творба, с която не само почетоха паметта на своя колега, но и доказаха правотата на решението да продължат пътя си и в негово отсъствие.
На друга обичана група също ѝ се наложи да преоткрие себе си при печални обстоятелства. След тежката 2022-а, в хода на която Дейв Грол загуби своята майка Вирджиния и близкия си приятел и колега, барабанистът Тейлър Хоукинс, Foo Fighters си дадоха на нов живот, изливайки изпълващите ги чувства и емоции в албума “But Here We Are”. По необходимост, в новия материал Грол изпълнява не само вокални и китарни партии, а прави завръщане и зад барабаните. Иначе, по-късно през годината, за приемник на Тейлър Хоукинс бе избран Джош Фрийс, направил име с работата си с Guns N’ Roses, A Perfect Circle, Стинг и мн.др. Със силен албум се отчете и една група, в която Дейв Грол имаше сравнително кратък, но доста плодотворен престой. Queens of the Stone Age отдавна са се доказали като еталон за качество, затова не е изненада, че албумът им “In Times New Roman…” се среща в повечето класации за най-добри рок албуми на 2023 г.
Още в самото начало на изминаващата година, на 6 януари, пък Иги Поп “избухна” с най-експлозивния си албум от 20 години насам. Пънк пророкът отдавна си е извоювал правото да експериментира до крайности, но в “Every Loser” е успял по отличен начин да съчетае разрушителната енергия на песни като “Frenzy” и “Modern Day Ripoff” с умереността и мъдростта, присъщи за един 76-годишен мъж, демонстрирани в “New Atlantis”, “The Morning Show” и др. Е, съществен принос за успеха на албума има и звездният отбор гост-участници, начело с нашумелия продуцент и инструменталист Андрю Уат. Сред музикантите, демонстриращи таланта си в новите парчета на Иги Поп, забелязваме Чад Смит, Дъф МакКейгън, Стоун Госард, та дори и споменатия по-горе Тейлър Хоукинс с, по всяка вероятност, последните направени от него записи преди да напусне този свят. В “Every Loser” с гост-участие се е разписал и барабанистът Травис Баркър. По всяка вероятност обаче, той ще запомни 2023 г. с друго – с Blink-182 осъществиха реюниън с вокалиста Том ДеЛонг, ознаменуван с албума “One More Time…”.
Разбира се, не само ветераните в рока издадоха нова продукция през 2023 г. Може би най-нашумялата млада група в последните години – Maneskin, представи третия си студиен албум, носещ името “Rush!” още през януари, а към края на годината го преиздаде, прибавяйки още пет нови парчета към него. Другата сензация от последните години – Greta Van Fleet, също се отчете с трети по ред албум, титулуван “Starcatcher”. С голям интерес и последвали добри отзиви се прие “The Record”, дебютът на дамската супергрупа Boygenius. Със сравнително кратък, но пък високо оценен албум – “Back to the Water Below”, се представиха британците Royal Blood. Внимание заслужават също “Rebuilding The Mountain” на Royal Thunder, “Everything Harmony” на The Lemon Twigs и “From Nothing to a Little Bit More” на The Lathums, части от който имахме шанса да чуем и на живо в София през септември.
Но да се върнем при легендите – през 2023 г. някои от тях издадоха нови албуми, но с не съвсем нов материал. През март U2 направиха премиера на “Songs of Surrender” – колекция от стари техни песни, презаписани в нови варианти. През октомври пък Роджър Уотърс, с албума “The Dark Side of the Moon Redux”, представи своята актуализирана визия за една от най-великите творби на Pink Floyd.
С настъпването на есента духа на най-щурите години на XX век започна да се прокрадва все по-настоятелно. Първо, на 20 октомври излезе “Hackney Diamonds” на Rolling Stones. Това, че Stones изкарват нов материал е голяма новина сама по себе си. А фактът, че лондончани не бяха издавали албум с нови авторски песни от 2005 г. насам, че предстоеше да чуем неиздавани партии на покойния Чарли Уотс, че гост-участия в албума имат хора като Пол МакКартни, Елтън Джон, Стиви Уондър… Всичко това засилваше очакването още повече. Разбира се, чакането си струваше – Stones са клас(ик)а, доказана във времето и неподвластна на него.
През ноември изненадващо чухме нова музика и от другите титани на 60-тарския рок – Beatles. Двамата живи члена на Ливърпулската четворка – Пол МакКартни и Ринго Стар, успяха да довършат и издадат песента “Now and Then”. Опити да бъде доразработена композицията, написана и записана в демо вариант от Джон Ленън през 70-те години на XX век, са правени и преди – най-усилено през 1994-а, с участието и на Джордж Харисън.
Тогава обаче, за разлика от сега, технологиите не са толкова напреднали и музикантите се отказват от начинанието, след като миксът между новите записи, направени от тях, и онзи на Ленън, не се оказва особено сполучлив. Пол и Ринго бяха сред действащите лица и в албума, събрал най-голямо съзвездие от рок и поп музиканти през 2023 г. – “Rockstar” на Доли Партън. Иконата на кънтри музиката създаде “Rockstar” в отговор на приемането ѝ в Залата на славата на рокендрола през 2022 г. В албума, съдържащ основно кавъри на рок хитове от различни десетилетия, “блестят” още Елтън Джон, Роб Халфорд, Стивън Тайлър, Стиви Никс и мн.др.
Е, не всички останаха във възторг от музикалния ретро парад, достигнал пика си през есента на изминаващата година. Деймън Олбърн например се изказа неласкаво за “Hackney Diamonds” на Rolling Stones, заявявайки, че с течение на времето водената от Мик Джагър група прави все по-лоши опити да възкреси духа и звученето от своите по-млади години. Въпреки полемичното мнение, на Деймън не може да му се отрече, че издаде два силни албума през годината – “Cracker Island” с Gorillaz и “The Ballad of Darren” с Blur. И докато сме на тема “британски рок с корени от 90-те” – някак без много шум и фанфари мина новината за чудесния новия албум на Ноъл Галахър – “Council Skies”. В него китаристът и певец си партнира с бивши колеги от Oasis, с Джони Мар от The Smiths, с Робърт Смит от The Cure и мн.др. Интересно през цялата 2023-а беше и на българската сцена. Към края на годината нови албуми издадоха вече превърналите се в институции No More Many More и Odd Crew. С пети студиен албум – “From Apathy To Exstasy”, се отчетоха рокендрол машините Daily Noise Club, а сред акцентите от изминаващата година, без претенция за изчерпателност, може да бъдат поставени и новите творби на ТДК, Adult Crush, Maze Hunters, Savage Ravage, MoGa, Mothmankiller, One Day Less, Scotopia и (с нескромна доза самореклама) Jackett.
Post comments (0)