Има гласове, които пеят песни. Има такива, които крещят. Такива, които шептят. Такива, които сякаш галят душата ти. Такива, които достигат до най-скритите части от теб. А има и такива, които са всичко в едно!
Такъв е гласът на Еди Ведър. Понякога суров и груб, понякога нежен, понякога силен, понякога тих…
Но винаги истински!
Има едно популярно изказване за Еди. Него не го слушаш. Него го чувстваш!
И ние, феновете, го правим! От най-ранните години, когато той грабна микрофона в момент, когато светът имаше нужда от честност, не от блясък. Когато грънджът беше вик. За помощ. За спасение. С желание да бъдеш чут.
С времето гласът му се промени – стана по-дълбок, по-тежък, носещ белезите на изживяното. Ако в ранните години звучеше като буря, днес той е като море след нея – спокойно, но пълно със спомени.
За много от нас Еди Ведър беше гласът в слушалките в най-трудните моменти /Black/. Но той звучи и когато обичаме и смее щастливи/Just breathe/. Чуваме го и когато безкомпромисно разобличава истината /World wide suicide/.
Той израсна с нас и остаря с нас. Промени се, но не загуби способността си да докосва.
Но днес – днес се надяваме Еди да чуе нашия глас – на феновете от целия свят. Защото искаме да му изкрещим „Честит рожден ден“. Да му пожелаем да бъде здрав. И да ни радва с гласа си още дълго.
И да му благодарим. За всичко, което ни е дал, без дори да подозира.