КАЛИНА ГЕОРГИЕВА
„И никой не пита защо“ е нов пълнометражен документален филм за рок легендата ни Милена Славова. За певицата, която изпя не една истина и която стана символ на непримиримостта, бунтарството и пътеводител към свободата за редица поколения. За тези си постижения тя получава и високото признание да бъде създаден документален филм за нея, който разглежда личния и професионалния й път от детството, през майчинството до ден днешен. Продуцент е Кръстьо Ламбев, а идеята за филма е на Марио Кръстев, успешен български режисьор, създал над 20 филма, и неин близък приятел. Той поставя концепцията за снимки през четирите сезона от годината, които да създадат усещането, че аудиторията преминава през времето заедно с героинята – през успехите, паденията и въпросите, които терзаят душата й.
Филмът бе представен премиерно в София през март, а преди няколко дена получи и своите овации и на фестивала Midalidare Rock 2025. Премиерата за широката публика в кината е утре, 18 юли. В специално интервю за BadRock Radio режисьорът и сценарист Марио Кръстев разкри подробности около създаването и смисъла зад филма.
Режисьорът Марио Кръстев
Някой пита ли защо филмът се казва „И никой не пита защо?”
Доста хора питат. От една страна, понеже има песен, в която има такъв рефрен – „и никой не пита защо“. Но във времето, в което живеем, ние като че ли спряхме да си задаваме въпроси, защото ни мързи, или се страхуваме от отговорите, или ни мързи да търсим отговори или се страхуваме от самите отговори. И някак тази песен и този рефрен са доста актуални към днешна дата и всеки би трябвало да може да си зададе въпросите. Това стана като някакъв ключ във филма, защото мен ме интересува какво стимулира и вдъхновява рок певици като Милена. Славата през годините, как един артист преминава през времето – той ще трябва да си задава тези въпроси. Стени, забрани, сривове – за това става въпрос във филма. А вече всеки от своята гледна точка да си търси отговорите, ако има куража, Как се справяме с компромисите си – и всичко това го има в нейните песни, които са основни във филма, текстовете й – защото думите се обезцениха. Отделно музиката й е силна и както се казва заглавието си дойде в самото начало като ключ към филма. Не е илюстративно и не е впоследствие решено. То си беше ключ към филма за целия екип.
Това е филм за търсенето и за създаването на смисъл. Всеки сам си намира за себе си. Фактически чрез тези въпроси ние търсим ехото на една душа, която се пита защо другите мълчат или пък крещят. Със самата Милена във филма сме разговаряли за различни песни, различни времена през живота й, кога е мълчала, кога е крещяла и дали винаги крясъкът върши работа или трябва по-интелигентно да се задават въпросите без да бягаме от тях.
Каква линия от живота на Милена ще ни представи филмът?
Аз съм много благодарен, че случих на продуцент – Кръстьо Ламбев ми е продуцент. Още в самото начало заложих, че искам по-бавно да снимам, нищо че с Милена сме приятели от много години. Но почваме от детинството й, от квартала, от детските игри, от махалата. През първи думи, през първи текстове до наши дни. През всичкото й пътуване, странстване, емигранство по света в различни държави, носталгията, Америка, Германия – всички тези неща. Присъстват и четирите сезона, защото това ми беше необходимо. Да се усеща времето, тъй че от раждането до ставането й на майка до днешни дни. Естествено в рамките на 78 минути, нали. То не може да разкажеш един живот за 78 минути, но всичко сме си говорили, защото си имаме доверие и нямаше табу теми.
А как и кога решихте да режисирате филм за нея?
Ние се знаем много отдавна. Още преди заминаването й за Англия. Затова сме приятели и си имаме доверие. Радвам се, че моята идея среща разбиране и подкрепа от „Concept studio“, което застана зад проекта, защото може ние режисьорите да си мечтаем за много неща, но нямаш ли човек, който да продуцира този проект, е просто невъзможно. Остава само като блуждаеща мечта в пространство. Така че се радвам, че намерих съмишленици, те са млади хора. Бяха съпричастни към темата и ги вълнуват тези въпроси, защото това са млади и чувствителни хора. Много хубаво работихме, а пък в самото начало беше заложено да ги има тези 4 сезона и това разкъсване малко усложнява за екипа, а пък и оскъпявала филма, но срещнах разбиране и от хората, и от продуцента си. И им благодаря, защото фактически не може схематично да правиш филм за рокендрол, рокендролът е свобода и независимост. Той иска въздух, иска пространство, не можеш да го сбуташ за 3 дни или за 5 дни. Ще видите кадри – има пролет, и лято, и дъжд вали, сняг е затрупал дома й.
А нейната реакция каква беше, когато разбра за Вашата идея?
Тя се изненада от филма, защото аз нарочно не й казвах. Тя е изключително емоционален човек и е като малките деца. Аз не исках да знае за какво ще говорим, защото така тя е по-искрена, а и за мен е по-интересно, защото задавам въпрос, а пък не знам какво ще отговори, как ще протече разговорът. Крайния резултат тя го харесва, което е важно, а хората, които са работили във филма и по време на филма, се кефят. Филмът е въртян на рок фестивала близо до Стара Загора и разпространителите казаха, че публиката е пяла заедно с нея по време на прожекцията, което е много хубаво. И в София така се случи и на двете прожекции в Люмиер и в Дома на киното – в киносалона да пее публиката заедно с героинята.
Бихте ли ни разкрили дали във филма взимат участие нейни колеги музиканти и ако да, кои?
В общи линии изолирах тези хора и го направих като моноспектакъл, изхождайки от думите. Тоест няма известни личности, музиканти, нейни приятели, защото тя има много приятели, които да говорят за нея. Понякога тя свири сама, понякога само с един китарист, а понякога с нейната група, в която са тя и още трима музиканти. Така че най-много музиканти около нея са още трима. Единствената, която говори нещо за нея и то повече за себе си, това е дъщеря й Куини. Просто така реших. Подходът ми беше да е филм изповед. Като моноспектакъл на един артист чрез думите, чрез музиката и с пътуването през живота.
Дъщерята на Милена – Куини!
Какво прави един певец, актьор или друг човек на изкуството достоен за документален филм според Вас?
Нещата, които създава. Аз мисля, че нейните текстове са актуални и до ден днешен. Още от първия си текст, който е показала на Георги Минчев, с когото са били съседи, още там тя си задава въпроси. Тя е значим артист, който остава и нещата не са били само за летния сезон. Тези неща са изповед. Тази истина, за която тя говори, която я има и във филма. Аз неслучайно разположих песента “Истина” на 5 различни места и публиката как я пее заедно с нея. Наистина нейни неща са непреходни, просто непреходни. Това е дало значимост на нейното творчество, дава значимост на един актьор или артист да стане герой – “Някой ми открадна сърцето ти, което плачеше нощем насън”.
И последно да кажа, че тя е човек, който се грижи за младите музиканти. Тя 15 години организира с много мъки “Силата на рока” – фестивал с млади групи, които тя стимулира. Чест й прави, макар че тя не е от тези, които се бутат непрекъснато да казват какво правят. През септември пак ще има поредно издание на “Силата на рока”. Тя продължава въпреки всички промени, които се случват около нас, тя има силата.
Post comments (0)