КАЛИНА ГЕОРГИЕВА
„Alcatrazz“ – групата, която изстреля Ингви Малмстийм в космоса на успехите, все още е на сцената и то в най-стабилната си формация досега. За група, която е преживяла вътрешни конфликти, промени в състава, няколко паузи, две активни версии на групата и съдебни битки за името „Alcatrazz“, тази новина е повече от хубава! В момента те работят на пълни обороти, като основателите Джими Уолдо (клавишни) и Гари Ший (бас) получиха изключителните права върху името на групата след години на спорове за търговската марка с оригиналния вокалист Греъм Бонет. В допълнение подписаха договор с „BraveWords Records“ и подготвят нова музика.
Джими Уолдо и Греъм Бонет, които са в съдебни битки пред последните години!
Уолдо даде интервю пред „BraveWords“, за да разкаже обстойно настоящото състояние на „Alcatrazz“, развълнуван от факта, че дългогодишният сътрудник, продуцент, композитор и вокалист Джайлс Лавери („Warlord“) най-накрая е поел микрофона. Той разказа и за работата с дългогодишния китарист Джо Стамп, който вече е с шест години стаж, и за презаписването на някои от класическите песни на групата за новото издание „Prior Convictions“, което ще излезе до края на годината.
„Вече започнахме да работим по презаписите на „No Parole From Rock N’ Roll“ и някои от последните албуми на „Alcatrazz“ с Гейлс като вокалист. Сменихме лейбъла, така че беше страхотно да имаме някой, който се вълнува от тези неща. Просто продължаваме напред. Не чакаме някой да ни каже какво да правим, правим това, което смятаме за най-добро за групата. Правя това от достатъчно дълго време, имам доста добра представа кога нещо не е наред. Много е приятно и забавно да правим презаписването“, сподели Уолдо.
Уолдо разказа и за напускането на Дуги Уайт, чието резюме включва работа с „Ritchie Blackmore’s Rainbow“ и „Michael Schenker“, замени Бонет през 2020 година, записвайки албумите „V“ (2021) и „Take No Prisoners“ (2023), преди да напусне групата миналата година, за да се фокусира върху соловата си кариера:
„Обичам Дуги и няма никакви лоши чувства. Той просто искаше да прави свои неща и да прави свои турнета по свой начин и ние говорихме за това. Знаехме, че това ще се случи. Дойде турнето в САЩ и Дуги имаше други неща, които смяташе, че са по-добри за него. И той не е ентусиазиран да кара из Съединените щати с „Chevy Suburban“, и аз го разбирам. Аз съм го правил твърде дълго.“
Доскорошният състав на „Alcatrazz“ – вече на мястото на Дъги Уайт е Джайлс Лавери.
За Уолдо изборът на Лавери на мястото на Уайт е бил лесен:
„Джайлс беше с нас на турне, заедно с Греъм и Дуги, и се занимаваше със звуковите проби, така че често пеехме на сцената с Джайлс. Знам какво може да прави Джайлс. Звуковите проби бяха в 16:00 ч., а Греъм не се появяваше – беше в хотела или някъде другаде – и Джайлс се качваше на сцената; казвахме „Jet To Jet”, брояхме до три и той пееше като луд. Правеше го толкова много пъти, че разбрах, че е подходящият човек, защото когато търсиш перфектния певец, перфектния китарист, трябва да внимаваш какво си пожелаваш. Случвало ни се е – няма да споменавам имена – когато намираш човек, който ти се струва невероятен, а след месец си казваш: „Боже мой, какво си мислех?“
Джайлс Лавери!
Относно творческия процес Уолдо споделя, че е много естествен и върви леко. Той добавя още:
“Джо наистина надежден. Знам какво може да направи, когато става дума за композиране, а когато Джайлс и аз пишем, носим го на Джо и слагаме черешката на тортата. Джо е майстор – слуша песента, която Джайлс и аз сме съставили, и я издига на съвсем ново ниво. Направи го с „Battlelines” (от „Take No Prisoners“) и го направи за 10 минути. Не се стресира, просто свири това, което чувства, и това е, което ми хареса в Джо от самото начало. Наричам го безразсъдно отдаване и не го казвам в негативен смисъл. Джо е агресивен китарист. Не се притеснява дали ще е перфектно; той е истински рокендрол музикант. Има умения, музикалност и знания – очевидно, като професор в „Berklee“ – но свири като 17-годишно хлапе. Обичам енергията му.”
В края на интервюто Джими Уолдо говори за подписването с „BraveWords Records“. За някои съвременни изпълнители подписването със звукозаписна компания се основава по-скоро на носталгия, отколкото на някаква практическа цел, благодарение на предимствата, които предлага дигиталното разпространение и консумация на музика. Ето какво мисли Джими:
„Не е толкова носталгия, като „Чувствам се по-добре, когато съм с музикална компания…“.Имам приятели, които са издали свои албуми, и някои от тях са страхотни. Тези хора са наистина талантливи, но казват „Майната им на музикалните компании, не искаме да се занимаваме с всички тези глупости“. Те го правят сами и се справят добре, но никой не знае, че този албум изобщо съществува. Юридически той е на пазара и да, можеш да го слушаш онлайн, можеш да го потърсиш и да го намериш, но никой не знае, че съществува. Въпросът е, че аз все още мисля, че е по-добре да си с музикална компания. Някои лейбъли не си вършат работата; някои лейбъли просто хвърлят албумите на пазара и гледат какво ще се получи. „BraveWords“ не е такава. Виждал съм как работят, затова знаех, че това ще е добра ситуация за нас, защото ще бъдем на радара. Те ще ни изкарат на пазара.“
