play_arrowBadRock National ТВОЯТ ЖИВОТ, ТВОЯТА МУЗИКА
play_arrowBadRock Golden Era Музика с вкус на носталгия
play_arrowBadRock Classic Rock САМО КЛАСИЧЕСКИ РОК
play_arrowBadRock Hard&Heavy ЗВУКЪТ НА СЪПРОТИВАТА
НИКИ ЛЕВТЕРОВ
Тия дни избухна “Музикална бомба”! Отписаният от всички заради мозъчен тумор екс вокалист на легендите “Форинър”Лу Грам се завърна с гръм и трясък. Той пусна ново парче. Ново ли е обаче, какво се случва със самия Лу, има ли шансове да се върне във “Форинър”, тъй като заместникът му за 15 години Кели Хансен също се оттегли от бандата, са все интересни въпроси. BadRock Radio помоли Ники Левтеров да тръгне по следите на тази почти музикална мистерия и сега вие ще имате удоволствието да прочетете всичко, до което той се докопа.
, Има песни, които просто минават през плейлиста ти. И има и такива, които остават като белег – тих, но постоянен. Чисто новото, старо парче “Young Love” на Lou Gramm е от вторите. “Young Love” не е просто любовна песен. Тя е капсула време – синтез на късния AOR (Албумно Ориентиран Рок) размах, с китари, които не режат, а обгръщат, и клавири, които носят онази типично осемдесетарска меланхолия. Ритъмът е стегнат, почти маршов, но никога агресивен. Всичко служи на гласа. А гласът на Грам е топъл, леко дрезгав, с онази характерна вибрация в края на фразите и издига припева до нещо повече от носталгия. Той го превръща в изповед. “Young Love” звучи като писмо, намерено в джоба на старо кожено яке и отворено днес със същия дъх на дните в които е писано.
Чуйте новото парче тук!
Когато времето вече е минало и носталгията е станала индустрия, Lou Gramm започва да преглежда стари касети. Демота от 80-те, записани набързо, с мисълта “някога“. В една от тях открива почти забравена песен – “Young Love”. Странното е, че той не си спомня ясно да я е писал, но разпознава човека в нея. Песента е създадена от млад мъж, който още не знае какво ще загуби. Четиридесет години по-късно Gramm я записва отново заедно с участието на Vivian Campbell и Bruce Turgon. Музиката остава вярна на епохата в която е създадена – широка китара, топъл синтезатор, припев, който се издига като залез над магистрала. Но гласът е друг, по-нисък, по-спокоен, без нужда да доказва нещо. И именно това превръща песента в нещо повече от ретро. “Young Love” не разказва любовна история. Разказва как човек разговаря със собственото си минало. Младият герой вярва, че чувството е вечно. Възрастният знае, че е било миг, но достатъчен за цял живот. Около нея се оформя албумът “Released”, който е планиран да бъде издаден в края на март 2026. Съставен е от стари композиции, довършени днес. Не е модернизиран, не е осъвременен, а е запазен. Сякаш Gramm отказва да пренапише историята си, а просто я изважда като писмо от миналото и я прочита в настоящето. И в това има нещо рядко за рок музиката. Тук няма опит за подмладяване. Няма опит за актуалност. Има приемане.
Някои рок гласове идват като буря. Други като нож. Неговият идва като спомен. Още преди да съществува MTV, преди баладите да станат задължителни за всяка хард рок група, преди AOR да се появи, по радиото започва да звучи глас, който не прилича на никой друг. Той не крещи като блус певец, не театрализира като прогресив артист, не позира като глем герой. Той звучи като човек, който стои твърдо зад всяка своя изпята дума. Този глас идва от индустриалния студ на Рочестър (Ню Йорк) – място където рок музиката не се ражда от мода, а от нуждата да избягаш. Там израства Луис Граматико. Майка му е певица, баща му ръководи оркестър, а той стои между тях – между дисциплината на музикант и емоцията на изпълнител. Още като ученик започва да разбира нещо важно: хората не запомнят колко високо си пял, а дали са повярвали в това което си пял.
Съдбата се появява в лицето на британския китарист – Mic Jones. Срещата им не е експлозивна, а логична. Jones пише музика, която иска простор, Gramm притежава глас, който създава пространство. Така се раждат Foreigner – група, която без да знае, ще дефинира звученето на американското радио за цяло десетилетие. Те не са най-твърдата група, не са най-бързата, не са и най-шумната. Но са най-разпознаваемата. Песните им звучат сякаш винаги са съществували като част от въздуха, който дишаме. Когато Gramm пее за любов, той не звучи като човек който убеждава, а като човек, който признава. Затова милиони непознати започват да пеят с него, без да усещат дистанцията. Той не е недостижим фронтмен. Той е гласът на слушателя, усилен през тонколони.
Актуална снимка на Лу от последните години!
С времето музиката на Foreigner става по-полирана, по-радиоформатна, а Gramm търси повече суровост. Не става дума за его, а за идентичност. В края на 80-те той излиза от групата, за да провери кой е той без нея. Резултатът е соловата му кариера и нощният химн “Midnight Blue” – песен, която не иска стадион, а самота и отворен прозорец в два сутринта.
След това животът прави нещо с него, което музикалната индустрия никога не би посмяла да направи – спира гласа му. В края на 90-те лекарите откриват мозъчен тумор. Операцията е дълга, възстановяването – по дълго. Lou Gramm, човекът, който е живял чрез звука, трябва да се учи отново да говори. Да изговаря срички. Да помни думи. След дълго възстановяване, отново се появява на сцената, но понякога забравя текстовете, които сам е написал. И точно тогава песните му придобиват нов смисъл – те вече не са изпълнение, а завръщане.
На 30 юни 2026 г. София ще стане арена на едно историческо музикално събитие – легендарната банда Foreigner ще отпразнува своята 50-годишнина, но без учaстието на Lou Gramm. Дългогодишният певец Kelly Hansen (в бандата от 2005 г.) обяви, че се оттегля през 2025 г. Той лично „предаде щафетата“ на китариста Maldonado, който пое водещите вокали след лятното турне. Сега Maldonado е официалният фронтмен за новите концерти и турнета.
ЖАН МАР Войната не винаги започва с изстрел. Понякога започва с мълчание, с неразбрана дума, с етикет, с невидимите линии между „ние“ и „те“. Точно срещу тези вътрешни фронтове е насочен концертът, който ще се състои на 8 март в клуб Mixtape 5 – B-Side. Вечерта ще събере имена, които рядко споделят една сцена: Мишер, Стоян Дойчев (One Day Less), Методи Кръстев (No More Many More), Mojo Pin, Jean Mar(feat. […]
