Така че и до ден днешен приемам изключително присърце всичко свързано с Rammstein и съответно и аз ще споделя своите 2 стинки (скоро 0.0102 евро) по темата за добрият чичко Тил и представлението снощи.
Ще започна с това, че съм доста лош пример за Рамщайн фен от гледна точка на факта, че така и не се постарах да науча немски – макар точно в училище да прослушахме групата, в часовете по немски ни беше по-интересно да играем белот на последните чинове, отколкото да внимаваме.
За това и изключително много се зарадвах, когато разбрах, че страничният проект на Тил не само ще включва друг изключително любим музикант (Пешо от Пейн) , но и ще бъде на английски. Най-после щях да мога да надникна в болният му мозък без да се налага да търся помощ от приятели или речници.
Мога с чисто сърце да кажа, че обожавам Skills in pills. Албумът – на 1 ниво с любимите ми албуми на Rammstein, а Fish on – на 1 ниво с любимите ми парчета на групата.
Също така с чисто сърце мога да кажа, че много се разочаровах, след като в следващите си творения Тил се връзна към немския… но кой съм аз, че го съдя. А и следващите му неща също са страхотни.
Така се прехвърляме преди около 13 месеца – обявиха концерта на Тил в София. Мен тогава все още ме тресеше треската от 2та концерта в Белград през май 2024 и нямах търпение за още. И тази новина ми влезе перфектна – докато чакахме шесторката отново да се събере и да тръгне на турне да ни радва, една вечер с личните творения на чичо Тил щеше да е перфектна.
Кулминацията – снощи. Признавам си, че вълнението не беше чак толкова мега огромно, колкото преди концерт на Rammstein, но определено нетърпението го имаше, стомахът беше свит на топка цял ден в очакване.
Бях се опитал да се опазя доколкото мога от “спойлери”, ама в тая група няма как да не влизам и да не чета и в крайна сметка долу горе знаех какво да очаквам. Даже описанията бяха толкова цветущи, че дори ми дойдоха малко гнусотиите, които реално видяхме.
Но определено мога да кажа, че представлението беше страхотен начин отново да се надникне в болния мозък на Тил Линдеман – един от най-феноменалните и интересни артисти, творили в последно време. И определено всеки (не само феновете на Рамщайн и в частност на него) ако не е изключително тесногръд и гнуслив, би оценил това, което той е сътворил, без да му пука кой какво ще каже…
За десерт ще оставя нещо, което определено все повече скапва чувството от изживяването на един страхотен концерт – ТЕЛЕФОНИТЕ.
Концертите са изживяване, вибрации, дълбочина на сцената, дълбочина на емоциите. Това няма как да бъде запечатано на телефонен екран по никакъв начин, освен ако не си отишъл на конкретното събитие само за да се тагнеш от там де…
И освен че телефонът нарушава личните емоции, пречи и на доста хора, които са зад вас. Аз съм 188 см, и докато не почна концерта виждах ясно че пред мен до оградите нямаше нито един човек, по-висок от около 170 см – виждах всичко кристално. От момента, в който започна първата песен, ми беше трудно да видя каквото и да е от сцената дори от моята позиция. Представям си същите тези по 170 см и по-малко, които са искали да се насладят на изживяването, какво ли са можели да видят.
Така че моля ви – всеки път като извадите телефона си, особено пък ако го вдигнете възможно най-високо над главата си, помислете за тези зад вас и за това, че вашият егоизъм пречи на десетки други да се насладят на на преживяването.
В Белград миналата година първата вечер не направих нито една снимка, за втората си избрах 3-4 величествени момента и извадих телефона за по няколко секунди да ги запечатам. Снощи се бях зарекъл да не го вадя нито веднъж – е, не издържах, след като сферата с Тил мина до мен – но пак за няколко секунди.
И не, нямам предвид да не си направите по 2-3 снимки за спомен, ама хора – вече е масово да се снима от половината до целия концерт от от половината до цялата публика. И през цялото време тези зад вас са принудени не по собствена воля да зяпат вашия дисплей, особено ако не са дарени с ръст, който после да проклинат като летят с Раянеър…
Anyways, преживяването беше топ, сега обаче си чакам Rammstein турне, и ще стискам палци пак да сколасам някъде за 2 поредни концерта, защото в Белград беше велико.
Желая весели празници на всички, а след нова година ще “измислим” кога ще е обичайното годишно Rammstein Party на фен клуб Rammstein Bulgaria в Live&Loud, като този път ще включим и повечко неща на чичко Тил в чест на вчерашното шоу.
Мнението е взето от фейсбук страницата Rammstein Bulgaria.
Снимки Мартин Симеонов за BadRock Radio
