play_arrowBadRock Golden Era Музика с вкус на носталгия
play_arrowBadRock National ТВОЯТ ЖИВОТ, ТВОЯТА МУЗИКА
play_arrowBadRock Classic Rock САМО КЛАСИЧЕСКИ РОК
play_arrowBadRock Hard&Heavy ЗВУКЪТ НА СЪПРОТИВАТА
ЕЛЕН ГЕОРГИЕВА
Рок и метъл групите много често минават през кризи – междуличностни, концептуални, финансови… списъкът е дълъг. Това, което по-рядко се случва е след дълбока криза да има щастлива развръзка и оригиналният състав отново да е налице или пък групата да остане вярна философията си без да се комерсиализира. Такъв е случаят на легендарните „Helloween“. През 2017 се случи немислимото и вокалистът Майкъл Киске се завърна в групата, след като бе уволнен преди повече от 20 години – през 1993 година. Освен че пее невероятно, той е и добър разказвач и интервютата с него винаги са увлекателни. Изданието „Blabbermouth“ само преди седмица публикува едно обстойно и любопитно интервю с певеца, в което той разказва за годините на солова кариера, за отношенията си с другия фронтмен на групата, който по време на неговото отсъствие е поел щафетата зад микрофона – Анди Дерис. Интервюто представя и мнението му за появата на духовното, вместо на демоничното във философията на групата. Прочетете го, още повече буквално докато подготвяхме този материал долетя новината, че Майкъл и момчетата отново ще стъпят на родна мидалидарска земя на 12 юли догодина.
„Blabbermouth“: По време на последния цикъл от пресконференции спомена, че не си написал нищо за едноименния албум (от 2021 година) . Какво е положението с композирането на песни в момента?
Майкъл: „Мисля, че казах нещо като „Няма нужда“. Нещата, които пиша, обикновено не са много метъл. Просто са песни. Имам склонност да пиша песни, които могат да се свирят на акустична китара. Когато бях по-млад, тогава се родиха повечето песни от ранните албуми и все още пишех метъл песни. Сега вече не е така. Може да се появи нещо, което мисля, че би паснало, и може да го представя на останалите, за да видя дали могат да направят нещо с него. В тази група имаме шест потенциални композитори и затова никога не ни липсва материал. Казвам ти, вече сме завършили следващия албум. Не в смисъл на запис, но песните са готови. Бях наистина изненадан. Бях много щастлив, когато видях материала. Няма нужда да пиша песни. Мога да го направя. Може би някой ден ще го направя, но не е необходимо. И без това винаги имаме прекалено много песни.
„Blabbermouth“: Мислиш ли, че би могъл да добавиш нещо, като пишеш песни? Твоите песни, независимо дали са от албумите „Keeper Of The Seven Keys” или дори „Pink Bubbles Go Ape”, обикновено имат различно усещане.
Майкъл: „Когато Уейки [Уейкат] пише песните си, те звучат като него. Кай и Уейки имат прилики, когато свирят бързо и правят бързи неща; нещо като „March Of Time” и „Eagle Fly Free” са по-свързани от другите неща. Разбирам какво имаш предвид, обаче. Може да се случи.”
„Blabbermouth“: Имаш балада, „Into The Sun”. Какво беше катализаторът за този дует с Анди? Беше ли това, че заедно записахте „Forever And One”?
Майкъл: „Мисля, че все пак се разбираме добре. Когато пеем в унисон, не се получава. Имаме напълно различни ритми – дори тоналността ни е различна. Можем да пеем в унисон, но не се получава добре и не бива да го правим, защото не мисля, че звучи добре. Хармонията работи! Ако пеем един след друг, се получава добре. Анди имаше песента за предишния албум и ние я записахме, но по време на продукцията я промениха прекалено много. Промениха тоналността. Харесах всички версии, защото мислех, че е страхотна песен – почти има качеството на Джеймс Бонд, но на Анди не му хареса и я пропуснахме за предишния албум. Този път я направиха такава, каквато трябваше да бъде. Той искаше да бъде дует, но текстът, думите, бяха почти сексуални. Той промени текста в по-духовен подход, духовен вид любов, което все пак е моето нещо. От самото начало имаше план това да бъде дует. И двамата я изпяхме изцяло. Има версия, в която аз изпълнявам всички вокали, и има версия, в която той изпълнява всички вокали. Мисля, че рано или късно ще излязат. Песента е страхотна, но Анди все пак е брилянтен. Каквото и да прави, винаги се получава. Той просто е много добър. Те са различни, но аз оценявам Анди по отношение на музикалните му умения; оценявам го наравно с Кай Хансен. Той има същите качества.
Blabbermouth: Хората може да не осъзнават, че по времето, когато ти не беше в групата, Анди стана основният композитор на „Helloween“.
Майкъл: „Ако той не беше там, групата нямаше да съществува. Предишната група вече не функционираше. Веднага след като Кай напусна [през 1989 г.], нищо не работеше. Беше крехко равновесие между отделните личности. Не ми харесва да го наричам „химия“, защото звучи материалистично; ние не сме химични процеси. Аз го наричам „духовно“. Това е духовна енергия. Когато Кай напусна, тя вече я нямаше. Не работеше. Постоянно се карахме. Не беше забавно. С Кай винаги е забавно. Ако има нещо, което Кай е, то е забавен. Той живее забавно. Това е всичко, за което му пука. Това е полезно в една група и не е задължително само той, но той в цялост, заедно, работеше. За мен беше много необходимо да напусна групата, въпреки че беше болезнено. Имах нужда от това; беше подходящо за няколко години.
Анди Дерис!
„Анди е работлив човек. По зодията си е лъв. Поема контрола и казва: „Трябва да направим това. Трябва да направим онова.“ Той е роден лидер и мисля, че това е точно това, от което бандата се нуждаеше в онези дни. И те се справиха добре. Направиха няколко страхотни албума и сега мога да ги слушам без никакви лоши чувства. Мога да кажа, че наистина обичам нещата, които са направили. Не непременно всяка песен – никога не е така. Мисля, че се справиха много добре. Какво помогна на групата? Не знам дали сте съгласни с мен, но мисля, че е грешка, и няма да споменавам други групи, но е грешка, когато загубиш вокалиста и вземеш негов клонинг. Някой, който звучи точно като предишния певец. Това те прави като Top 40 или кавър група. Никога не е добре. Погледнете „Van Halen“: Те взеха Сами Хагар. Той беше перфектен, защото не беше като Дейвид Ли Рот. Той беше своеобразен. За всяка група, която губи певец, никога не е добър избор да вземеш някой, който звучи като предишния певец. Той ще бъде клонинг. Вземете оригинален. И това проработи с „Helloween“. Анди има свой собствен стил на писане на песни и затова все още сме тук днес.
Blabbermouth: До известна степен и ти, и „Helloween“ се опитвахте просто да преживеете 90-те години. Те издадоха няколко наистина добри албума, а ти се насочи към соло кариера.
Майкъл: „Да, но на мен не ми пукаше за нищо. Направих тези албуми, защото звукозаписните компании ме помолиха. Направих ги и не казвам, че не се концентрирах върху тях, но мисля, че бях половинчат. Сърцето ми не беше там. Не беше същата мотивация, която имах, когато се присъединих към „Helloween“. Беше важно да се уча и някои от песните бяха хубави, но съм доста щастлив, че се върнах в групата. Не просто доста. Щастлив съм, че се върнах в групата. По-добре е. Много по-добре.“
Blabbermouth: Духовната страна на „Helloween“ винаги е била там, от теб, Уейки и Анди.
Майкъл: „Дори Кай. В дълбоката си същност той е духовен, но живее точно обратното. Води напълно хедонистичен начин на живот. Това не е духовност; той не знае какво е това. Вярва, че знае, но когато слушаш ранните текстове, те са идеалистични, като „March Of Time”.
Blabbermouth: „I’m Alive”.
Майкъл: „Това е положителен текст. А „March Of Time“ се занимава малко с прераждането. Не съм сигурен, но той имаше такива текстове, когато беше по-млад.“
Blabbermouth: Колко важно е станало това елемент в „Helloween“? Ти си говорил открито за това: Метал сцената винаги е била много мрачна, а „Helloween“ пое в другата посока.
Майкъл: Едно от нещата, които трябва да кажа, е, че това не беше умишлено. Освен това, в този албум сякаш има някаква тема. Ние обаче не бяхме съгласни с това. Просто авторът на песните написа текстовете и така се получи. Не сме го планирали така. После направихме старомодна сесия за слушане, на която поканихме журналисти в студиото, където го миксираха. След това проведохме интервюта, включително няколко с всички в стаята. Тогава дойдоха въпросите за текстовете. Тогава открихме, че е интересно, че всички текстове имат тази страна на свръхестествена, духовна тематика. Това не беше умишлено! Всички се интересуват от това. Може би е и заради времената, в които живеем. Много трудни времена, в които мислиш за смисъла и може би също така мислиш, че е необходимо, както винаги съм смятал, да си изградиш духовна опора и да не си толкова зависим от лудостта навън. Не говоря за религиите. Това е друга история. Те те поробват. Говоря за духовност, която те прави по-силен, която ти дава връзка с Бога или каквото и да искаш да го наречеш. Тя укрепва характера ти и те прави независим и по-свободен.
Духът те освобождава, а религиите поробват. Може би затова много хора имат желание да се заинтересуват от тях, особено в такива времена като нашите, когато всичко изглежда несигурно. Не сме сигурни дали отново ще има война в Европа, с Русия и Путин, които полудяват, и други подобни неща. Мисля, че това е част от причината. Всички ние сме деца на своето време и всички сме повлияни от това, което се случва. Всеки албум е отражение на настроението и времето, в което се намираш като група.
Blabbermouth: Говорил си за връзката си с Анди, но какво ще кажеш за Дани и Саша? Познаваше ли ги, преди да се върнеш в групата?
Майкъл: „Бяха ми напълно непознати. Не познавах и Анди! Това беше първото нещо. Ян [Баяти], мениджърът на „Helloween“, беше много предпазлив, а това е добър подход. Не бързахме с нищо. Не обявихме нищо публично. Идеята се роди, защото казах, че съм отворен за това. Когато направих това изявление, Коста [Зафириу] спомена за него в офиса, а след това Ян ми се обади: „Колко сериозен си? Това би било страхотно.“ Отне почти две години, докато най-накрая решихме да го направим, защото той ме качи на самолета за Тенерифе. Прекарах две седмици, всеки ден, с Анди. Седяхме в ресторанти, ядяхме добре и разговаряхме, просто за да се опознаем. [Коста] каза: „Ако не се разбирате, няма да се получи. Няма смисъл.“ Ние сме страхотни. Сякаш познавах Анди. Не си измислям: когато хората искат да продават албуми, те са склонни да преувеличават нещата: „Това е най-великият продуцент, с когото съм работил.“ Или „Това е най-добрата песен, която сме написали.“ Аз не правя такива глупости, но почти се чувствах, сякаш го познавам. Имаше такава връзка. Можете да го попитате. След няколко дни седяхме в студиото му и бързо преминахме към духовни теми, защото той има такава нагласа, а особено съпругата му. Той ми каза: „Или ти си огледален образ на съпругата ми, или те познавам от предишен живот.“ Това беше връзката. Мисля, че това е част от причината, поради която това работи. Как успяхме да съберем двете лица на групата и различните публики… това работи. Хората виждат, че това не е постановка за пари. Хората виждат, че се харесваме. Единственото ми обяснение защо е толкова успешно е, че това е по-успешно от всичко, което сме правили досега.
Blabbermouth: Това е почти безпрецедентно.
Майкъл: „Не си спомням някоя друга група да е правила това. Чувал съм, че „Van Halen“ са пробвали с двамата певци, но не е проработило. Това е доста необичайно, защото обикновено единият си тръгва, а другият се връща. Сега го правим всички заедно и можем да покрием всички периоди. Кай може да пее своите парчета, а аз и Анди – нашите. Можем да си разменяме ролите. Можем да правим каквото си искаме, което прави живота интересен. Просто е по-голямо парти. Това е много положително послание, че можете да се карате, да спорите, да се мразите, да преминавате през лоши моменти, но можете да си простите и нещата да се наредят. Не е фалшиво. Уейки ме нарани много, когато бях по-млад. Мразех го. Няма да лъжа. Сега го обичам. Простих му и ние си простихме един на друг. Това е толкова лечебно. Толкова е невероятно, когато се случи. Можеш да пишеш само такива истории. Вярвам в духа, както казах по-рано. Ако нагласата е правилна, ако намеренията са чисти и ако е честно и има качество, това работи. Хората не са глупави, те могат да го усетят. Могат да усетят дали нещо е истинско. Може да се преструваш за известно време и да успееш да ги заблудиш за една-две години, но ако нещо не е истинско, рано или късно ще се разкрие.
ЕЛЕН ГЕОРГИЕВА На 30 юни догодина София посреща легендите „Foreigner“! Арена 8888 ще бъде домакин на историческото музикално събитие – 50-годишнината на групата. Половин век успехи, падежи, загуби и история. Те ще споделят с българските си фенове вероятно последния си рок марш по тежкия, но славен път на музиката. За съжаление Мик Джоунс, който е определян като двигателят на групата, продължава да се бори с болестта на Паркинсон и не […]
