play_arrowBadRock National ТВОЯТ ЖИВОТ, ТВОЯТА МУЗИКА
play_arrowBadRock Golden Era Музика с вкус на носталгия
play_arrowBadRock Classic Rock САМО КЛАСИЧЕСКИ РОК
play_arrowBadRock Hard&Heavy ЗВУКЪТ НА СЪПРОТИВАТА
СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВ
BadRock Radio помоли своя голям приятел и изключиотелен музикален познавач Светослав Петров да сподели своите преживявания от преминалия преди няколко дни в София лайв на легендата Жан Мишел Жар. Още певече Светльо имаше и възможността да се види с френската звезда и да му предаде почитанията и уважението на нашето радио, които Жан Мишел прие с нескрита радост. Четете и се забавлявайте:
Времето тече неумолимо. Годините се изнизват една след друга и, погледнати от дистанцията на преживяното, напомнят на кратък музикален акорд звучал веднъж, но отекващ завинаги в съзнанието. И както казват древните римляни „Ars longa, vita brevis“, животът е кратък, изкуството е вечно. Какво значат тогава някакви си петдесет години, когато музиката, която някога си слушал, все още е жива?
Такива спомени се върнаха в главата ми от среща със спомена. Защото, когато си преживял младостта си със здравия хард рок, с “пурпурните нотички” на Deep Purple (познати като “Смокъ”), когато все още не си знаел кой е Vangelis, не си слушал Kraftwerk, нито Tangerine Dream, тогава срещата с Жан-Мишел Жар е не просто музикално откритие тя е откровение.
Маестро Жар в прегръдка с нашия приятел и автор Светослав Петров
В онези години, когато думите “френска любов” бяха повече загадка, отколкото преживяване, а Франция беше далечна и романтична идея, вдъхновена от образите на Делон, Белмондо и книгите на Дюма, в България с взлом нахлува Oxygene. Няма обложка, няма диск, няма платформа има един презаписан касетофон, има приятел с парче, има слух. И едно име Жан-Мишел Жар, което звучи като шепот от бъдещето.
Албумът, който тогава слушахме без да знаем защо ни вълнува толкова, днес е признат като едно от най-важните произведения в електронната музика. Той поставя основа, отваря врати, прокарва пътеки за цял един жанр. А ние просто го слушахме удивени от това, което не прилича на нищо друго.
Присъствах дори на грандиозния концерт на Жар в Кайро на ръба на Милениума, когато беше модерно да посрещнеш Бъдещето. Е да чудото тогава се случи: насред Сахара и пирамидите, където музиката и мястото се сливат в магично преживяване. Там Жар не се виждаше дори в далечината, нямаше големите екрани, но се усещаше звукът, светлината, пясъкът, хората, споделената вибрация.
А в София, музикантът вече беше видим. Ясен, отчетлив, в чудесна форма почти на 77 години, но сякаш времето не го докосва. Контактът с публиката беше личен. Жар говореше, свиреше, посланията му бяха ясни, музиката вечна. Концертът се превърна в пиршество на усещанията за окото, за слуха, за сърцето. Мултимедията беше меко казано впечатляваща. Звукът повече от кристален. Мелодиите онези стари, познати до болка и обич, които винаги ни връщат към себе си. Жан Мишел дори отдаде почести на родните електронни пионери на тази музика.
На “Колодрума” брандиран вече като “Vidas Art Arena” имаше хора от поне три поколения. Някои, пораснали с неговата музика. Други деца на новите електронни герои, които не знаят, че основата на звука, който обичат, е именно той. Но всички заедно, всички танцуват, всички преживяват.
Накрая няма нито ирония, нито дистанция. Само благодарност. Благодарност за музиката, която не се променя, но променя нас. Благодарност за спомена, който е жив. Благодарност за изкуството, което остава, когато всичко друго отмине.
Благодарности и на “Fest Team”, които организираха поредния много силен спектакъл на столична земя на Колодрума”!
СТЕФАНИ ВЕЛИЧКОВА Две звезди да работят по един музикален видеоклип? Не е много лесно да се постигне, но Джак Уайт и Джон Си Райли го направиха! Популярният музикант Джак Уайт го постигна с видеото към песента си Archbishop Harold Holmes. И не го направи сам. В проекта се включи и холивудската звезда Джон Си Райли, който се превъплъти в протестантски свещеник в официалния клип към песента, излязла още през 2024 година. […]
Post comments (0)