КАЛИНА ГЕОРГИЕВА
Фронтменът на „Уикеда” изригва със самостоятелен проект „Пак отначало“. Новото творение обаче предизвика въпроси у феновете на групата и сред музикалните журналисти: дали пътищата на певеца и групата са се разделили?
Отговор на тези и други въпроси ще прочетете в интервюто, което Ерол даде специално за BadRock Radio. В него той говори за личните и творческите нови начала, за еклектичния музикален почерк в соловия си проект и за предстоящия албум, който ще съчетава песни на български и английски. Ерол разказа и за символиката в текстовете си и за ролята на свободата в съвременната музика.
Песента „Пак отначало” отразява ново начало за кариерата Ви или в човешки план търсите нов мироглед?
Сигурно са свързани нещата, защото след „Уикеда” е като ново начало да започна такъв самостоятелен проект. И в личен план има някакво осмисляне на това, което се е случило с мен досега. В текстовете невинаги нещата са ясно изразени с една дума и понякога дори и аз не знам точно скрития смисъл в тях. Предпочитам хората да открият своя смисъл в това, което е написано.

А според Вас може ли човек да се промени и да започне пак отначало?
Предполагам, че е доста трудно, но не е невъзможно. Човек винаги започва отначало всеки ден, защото животът е процес. Не е нещо установено, което е написано или предсказано, така че човек според мен прави нови начала всеки ден, за да за да се приспособява. Светът около нас се променя непрекъснато и затова човек трябва да се променя също, което си е започване отначало. Има някаква база и човек винаги има опит, но не знае какво ще се случи утре. Трябва да взима някакви решения всеки ден, преосмисляне на миналите грешки.
Песента е под вашето име, а не на група „Уикеда”. Това означава ли своеобразен край на групата?
Не, не, продължаваме с групата, свирим. Аз правих и преди няколко опита за самостоятелни неща, просто не ми стигаше много времето. Последните години се организирах повече и позавърших някои неща, но в никакъв случай не означава край на групата. И двата проекта са по някакъв начин различни и различни неща изразявам в тях. Не ми пречи да движа и двата проекта едновременно. С „Уикеда” свирим, напоследък имахме доста участия, също имаме вече три нови песни, работим върху нов албум. Там малко по-бавно става, защото зависят нещата от другите хора и тяхното време.

„Уикеда” на сцената на “Varna Street Food Park” само преди ден!
„Иска ми се да вярвам, но напоследък не ми се отдава, че има място, където все още е тихо, все още е светло” – тук символиката насочена ли е към световните събития или по-скоро към вътрешния Ви свят?
Понякога човек се чувства не на място, понеже светът напоследък се променя адски бързо, някак се ускори. Това е обяснимо заради технологиите – човек изпитва страх от бъдещето и се чувства наистина извън нещата. Светът изглежда напрегнат, конфликти непрекъснато – не говоря само за България, ами в целия свят има някакво усещане за напрежение за предстоящи… не бих искал да използвам думата “катастрофи”, но има такова усещане. Аз също съм го усещал, усещам го по някой път в разговорите между хората. И затова може би съм се опитал да изразя нещо такова – съжаление, носталгия по един по-спокоен свят.

Разкажете за процеса по създаване на песента. Вие сте автор на музиката, текста и аранжимента.
Музиката, аранжимента и всичко във изпълнението, аз свиря китарите, басовете и съм програмирал барабаните. Непрекъснато ходя с един тефтер, в който, когато ми хрумне нещо, си го записвам. При мен процесът на писане на песни е дълъг, не ме удря някакво вдъхновение. Просто всеки ден се опитвам да свърша някаква идея, която съм имал, най-често като текст и след това, когато ми се стори, че има някакъв потенциал, започвам да работя върху него. Да го обличам в музика, в ритъм, в мелодии. Не е нещо, което се случва така изведнъж, а просто е процес, който е непрекъснат.

В кого и как намерихте съмишленици за видеоклипа?
Ние отдавна се познаваме с режисьора на клипа Надя Тодорова. Тя е фотограф и покрай групата се запознахме, тя е фенка на на “Уикеда” отдавна. И винаги сме си говорили да направим нещо още с “Уикеда” като визия, може би клип. Но не успяхме и сега имахме възможност – предложих, изпратих й парчето, тя го хареса. Мисля, че направи доста добър клип, като се има предвид, че от мен нямаше никакви идеи. Оставих в нейни ръце всичко. Получи се много приятен продукт.

Как бихте определили музикалния си стил и с какво смятате, че е различен от този на другите съвременни български изпълнители?
Еклектичен. Още с “Уикеда” се опитвахме да съчетаваме на пръв поглед несъчетаеми неща като реге, ска, пънк, метъл, хип-хоп… Това е доста опасно, защото може да се получи накрая манджа с грозде. Но пък от друга страна на мен винаги ми е било интересно да експериментирам с различни стилове. Да не си поставям ограничения и да се вкарам в някакви рамки. И този път така подходих – песента започва като по-приятно леко реге и после има гневна метълска част. За мен е интересно да си играя с такова съчетаване на различни цветове в палитрата. Ако трябва да правим само реге или ска, ми се струва ограничаващо. Слушам доста от музиката, която се прави в момента, а тя е наистина доста еклектична. Съчетават се немислими преди време неща като рок с хип-хоп, метъл с реге и мисля, че това е духът на времето. Някак доста разпилян, може би заради социалните мрежи. Няма като че ли фенове на това или онова, хората слушат всичко. Намират неща в интернет, които преди време бяха концентрирани в музикалните телевизии, радиата, докато сега наистина няма много ограничение в това, което се слуша.

А смятате ли, че от естетическа гледна точка и в смисъла на музиката като наука и философия тази свобода и липса на ограничения помагат?
Медалът има две страни – от една страна няма тази монокултура, която преди време имаше. Хората, които слушаха рок музика, бяха една общност и изпитваха едни и същи усещания, разговаряха за последния албум, който е излязъл на „Metallica“- съпреживяваха го заедно, слушаха го заедно, говореха си за него. Сега като че ли е толкова раздробена културата въобще – не само музиката. И то заради това, че всеки един момент всеки човек на тази планета има достъп до почти всичко, което е направено, и като човешко познание, не само култура. Може би довежда до някакво алиениране, до отчуждаване на хората един от друг. Въпреки че се смяташе доскоро, че интернет и социалните мрежи биха могли да съберат хората, като че ли ги разделиха. Но това според мен не може да се определи само като добро или лошо. Това е процес, който е естествен, и е в резултат от развитието на технологиите и не може да бъде спрян.

Какво Ви предстои в творчески план? Готвите ли следващата самостоятелна песен? Ще имате ли изяви?
Надявам се до края на годината да мога да завърша цял албум, който ще включва осем песни на български и осем – на английски. С „Уикеда“ пътувахме доста из чужбина и винаги сме си мислели да преведем някои от нещата, които правим, на английски, за да получим по-голяма аудитория. И така или иначе имам някои текстове на английски и мисля да ги завърша. Предполагам до месец ще излезе второ парче, тук за първи път казвам името – „Хаштаг“. Надявам се скоро да мога да я завърша и да направя клип. Все още се опитвам да събера група, с която да представяме на живо тези песни, засега са само във виртуалното пространство, но се надявам до края на годината да могат да излязат и в реалното пространство.