play_arrowBadRock Golden Era Музика с вкус на носталгия
play_arrowBadRock National ТВОЯТ ЖИВОТ, ТВОЯТА МУЗИКА
play_arrowBadRock Classic Rock САМО КЛАСИЧЕСКИ РОК
play_arrowBadRock Hard&Heavy ЗВУКЪТ НА СЪПРОТИВАТА
ДИАНА ГИГОВА СПЕЦИАЛНО ЗА “BADROCK RADIO”
Тъмни дрехи, дълга коса, брада – трите почти задължителни елемента от външния вид на един рок музикант. Абсолютно невъзможно е да си представим “ZZ Top”, Леми Килмистър или пък Джон Петручи гладко избръснати. Този уж небрежен външен вид обаче изисква сериозна поддръжка и особено по време на дълго турне си е чист късмет да попаднеш на един от най-добрите барбър майстори в Европа – Сид Сотунг, чийто мастър клас съвместно с бранда “Captain Fawcett” съвпадна с вече легендарните концерти на “Dream Theater” в Античния театър в Пловдив.
За екипа на BadRock Radio беше изключителна чест и истинско удоволствие да бъдем поканени до тази Светая светих на истинската мъжественост – барбършоп “Head Hunters” и да наблюдаваме почти интимния ритуал по оформянето на една мъжка брада, при това не чия да е, а на Джон Петручи – двигателят, сърцето и архитектът на звука на “Dream Theater”.
След бръснарския стол на Sid Sottung, Джон Петручи седна и пред нашия микрофон и камера за да продължим да си говорим за музика, нещата от живота и…бради!
Разговорът ни започна със спомен от предишната ни среща. Показвам му хартиена снимка, правена по време на първия концерт на “Dream Theater” в България преди цели 23 години! На снимката аз и той!
От онзи години Джон си спомня най-вече феновете и тяхната силно емоционална реакция в отговор на музиката, която дълго са чакали да чуят на живо, тяхната отдаденост и това, колко изненадани са били музикантите да намерят така силно отдадена на прогресив рока публика в малка страна като България.
Въпреки че групата идва за четвърти път в България, без да броим концертите на оригиналния барабанист Майк Портной със супер групата “Sons of Apolo”, “Dream Theater” все още предизвикват огромен интерес и разпродадоха първата обявена дата буквално за часове, след което обявиха втори концерт, отново напълно разпродаден.
„Това само показва, че българската публика не просто обича рока и метъла, а е прегърнала и нашата специфична форма — прогресивната музика. По някакъв начин именно тя е успяла да докосне дълбоко хората тук, да намери онзи резонанс, който прави срещите ни толкова специални. И това е нещо наистина вълнуващо!“ сподели Джон и допълни, че само че ако си отдаден силно на нещо, ако го правиш с честност, ако вложиш необходимото усилие и страст – само тогава успехът е възможен”.
Двата концерта в Античния театър в Пловдив са част от голямото европейско турне на групата по повод 40 годишнината от началото на концертния им живот. Джон разказва, как още от самото начало на съществуването на групата са осъзнали, че именно сцената и музиката на живо пред феновете е това, което ги прави различни от останалите рок групи и това е техния път.
Въпреки критиките, които са получавали – че песните им са твърде дълги или че има прекалено много китарни сола, те не са се изкушили да изневерят на идеите си и вярват, че точно това им е помогнало да изградят тази невероятна, глобална публика.
„Да, след 40 години вече сме, така да се каже, зрели. Малко групи стигат до такава възраст. Затова сме благодарни — един на друг и на факта, че това е нашата професия. Все пак, аз и изкарвам прехраната, като свиря на китара и пътувам по света — това е нещо изключително!. Всички избори, които направихме през годините, в крайна сметка ни доведоха дотук — до кариерата, която имаме днес.
Ако не се бяхме срещнали с Джон, ако във „Бъркли“ не бяхме срещнали Майк, нямаше да има Dream Theater. Там са корените на всичко – във всяка малка стъпка или случайност или съзнателен избор“.
Очите на Джон греят, когато споменава Майк Портной и споделя, че никак не е било лесно, когато е напуснал групата преди 15 години, въпреки че с Майк Манджини, който поема палките след него имат няколко албума, много концерти, две номинациии и едно спечелено Грами. Завръщането на оригиналния барабанист обаче е като завръщане на член от семейството.
„Сега, да сме отново заедно на една сцена с него — това е нещо наистина страхотно за всички ни. Обичаме го, ние сме като братя и сме безкрайно щастливи, че се върна. А и той самият е щастлив, че е отново тук. Мисля, че и феновете го усещат, особено хора, които ни следят от толкова дълго време. Виждам го по реакциите — когато свирим, публиката се усмихва, някои хора дори плачат. Наистина е трогателно. Dream Theater означава ужасно много за всички ни. Не е нещо, което просто можеш да оставиш зад гърба си. Толкова е специално — нещо, което не приемаш за даденост.“
Не са много групите, които се радват на толкова дълга музикална кариера и са станали световно известни, но Джон смята, че Dream Theater е група, за която или не си чувал изобщо, или която обичаш с цялото си сърце и точно това прави техните фенове абсолютно уникални.
„Ние не сме поп изпълнители, не сме някакви супер знаменитости като “Iron Maiden” или “Metallica” — това са банди, които са свършили много работа, били са последователни и са събрали фенове по целия свят, но при нас хората, които ни познават, наистина ни обичат, страстно следват това, което правим и ни подкрепят. А това е най-добрият тип фен, който можеш да имаш, защото наистина оценява музиката ни, харесва нещата, които и ние харесваме – научната фантастика, измислените светове във видеоигрите, “Междузвездни войни” и…”Dream Theater”! В нашата музика няма политически послания, не сме и в бизнеса с любовните балади, има фантастични светове, приказни истории, които докосват точно такъв тип хора, които искаме да бъдат наши фенове“
И въпреки, че чрез музиката си Джон ни пренася в най-различни измислени светове, той самият е здраво стъпил на земята – тук и сега. Разказва, че още от съвсем млад е имал т.нар. тунелно виждане за света – напълно фокусиран в изкуството, изразявал е себе си чрез рисуване или музика и още на 12 е започнал с китарата, което е определило и целия му живот и не губи време да си представя какво би било ако се беше родил в друга епоха или на друго място. Споделя, че единствения момент, в който като група са се чувствали малко извън времето си е било през 1992 с излизането на албума Images and Words, когато на върха бяха групи като “Нирвана” и “Пърл джем” и прогресив рока е останал сякаш застинал през 70-те. Въпреки това винаги е бил напълно удовлетворен от това, което прави и е останал фокусиран върху собствената си визия за света и музиката.
Описва себе си като обикновен човек от едно нюйоркско предградие, който в свободното си време малко свири на китара, доста се занимава с фитнес, обича да разпуска край басейна или на барбекю с приятели.
Когато не е в студиото или на турне, често пътува със семейството си, като любимо място още от детството му е Дисни Уърлд във Флорида. Рядко следи новини, но това, което истински го тревожи е навлизането на изкуствения интелект в музиката.
„Това е наистина хлъзгава плоскост. Личното ми мнение е, че изкуството трябва да бъде създавано от човешки същества. То е може би най-чистият израз на човешката емоция, която можем да предадем чрез изкуството, едно от нещата, които ни правят уникални. Нещо, което можем сами да създаваме. Изкуството е за хора и трябва да се прави от хора. Затова заплахата тази възможност да ни бъде отнета по някакъв начин е нещо много опасна.“
Заедно със съпругата си Рена, също музикант, Джон е баща на три, вече пораснали деца – две дъщери и син. Светът се променя адски бързо, споделя той и е трудно да подготвиш децата си за бъдещето.
„Това е доста дълбока тема. Мисля, че един от начините е да поглеждаш назад – да видиш какво се е случило в миналото и да се опиташ да се поучиш от него. А другата част е… съчетание между това да имаш отворено съзнание и в същото време да знаеш кои неща са важни и трябва да бъдат съхранени. Най-важното е да намериш точно този баланс. Според мен това са традиционните, устойчиви неща, които служат като опора за всеки човек по света – семейството и близките ти хора.
И именно в разговор със сина му Ренато се е родила и идеята за заглавието на най-новия албум на “Dream Theater” “Parasomnia”, част от който чухме и на сцената на Античния театър в Пловдив.
„Parasomnia” за мен това е перфектното заглавие за албум на “Dream Theater”, защото, все пак, се казваме “Dream Theater” (Театър на сънищата), а това понятие е свързано със смущения в съня. Преди няколко години водех разговор със сина ми – говорехме си за сънища и разни подобни неща – и той спомена тази дума. Попитах го: ‘Какво означава парасомния?’, прозвуча ми толкова интересно. И си казах: ‘Някой ден ще нарека албум на Dream Theater така. Това беше преди няколко години – и ето ни сега. Интересно беше да изследваме тази тема, защото тя е доста по-мрачна – става дума за нарушения на съня: нощни кошмари, сънна парализа, сомнамбулизъм – все неща, които са смущаващи и често доста плашещи.
Затова и “Parasomnia”, като албум, се получи доста мрачен, дори леко зловещ. А ако някой е виждал физическото издание – плочите или арт книгата – режисьорът ни Хю Сайм създаде изключително мрачни, страховити и в същото време страхотно въздействащи визуализации. Беше наистина интересно да пишем по тази тема“
Част от пловдивския концерт на 21 юли
Джон изглежда напълно фокусиран в музиката, но има и още една тема, по която той е силно запален – сътрудничеството му британския бранд Captain Fawcett – първокласна козметика за брада. Оказва се, че един внимателно подбран подарък може да стане причина за интересно сътрудничество и дори повече от това – да роди истински приятелства.
„През по-голямата част от живота си съм бил с някаква брада, но преди няколко години реших да я пусна дълга. Спомням си, че видях интервю с Рики Хол – един от посланиците на “Captain Fawcett” – и си казах: „Този човек изглежда страхотно, и аз искам такава брада.“ Започнах да се интересувам повече и разбрах, че изисква много грижа. Моята съпруга преди време ми подари комплект с продукти на “Captain Fawcett” – вакса за мустаци и още няколко неща. Влюбих се в тях – в аромата, в ефекта, в начина, по който представят историята си. Започнах да си поръчвам редовно, макар че живея в Ню Йорк, а те са базирани във Великобритания.
Един ден получих имейл от тях – оказа се, че в екипа им има китарист, който е мой фен. Така започна всичко – първо просто искаха да споделя снимка в Instagram, но след това Кори от екипа дойде на концерт на Dream Theater в Лондон. Донесе ми продукти и една рядка бутилка уиски Captain Fawcett. Спонтанно му казах: „Ако някога решите да направите нещо с китарист, пишете ми.“
Те вече работеха с бръснари, модели и други, но все още нямаха музикант. А толкова много музиканти носят бради – китаристи, барабанисти… Това е голям пазар. Скоро след това Ричи Фини се свърза с мен и започнахме партньорството. Така създадохме “Nebula” – моята серия продукти за брада и парфюм с “Captain Fawcett”.
Бележка на редактора: . Nebula Eau De Parfum е резултат от сътрудничеството между Captain Fawcett и рок виртуоза Джон Петруччи (John Petrucci), е удостоен със сребърен медал в категорията Best New Fragrance на престижните Pure Beauty Global Awards 2024
“Nebula” е първото ми начинание извън музиката, но всъщност именно музиката ме доведе до него. Ако Кори не беше фен, никога нямаше да се срещнем. Понякога животът просто те води – това е истинска случайност, но от онези красивите! А Ричи Фини, собственикът на Captain Fawcett, е награден от принц Уилямс с Орден на Британската империя през февруари, заради бранда си. Сериозни хора!
Големият спец по мъжки бради и продуктите за тях Ричи Фини, когото всички наричат Капитана и капитанът на “Дрийм Тиътър” си хортуват в Пловдив
Освен серията “Nebula” на “Captain Fawcett”, Джон участва и в създаването на специален бленд бърбън с марката Iron Smoke. Споделя, че намира много общо в процесите по създаване на ароматите на Nebula или вкуса на Iron Smoke.
„Независимо дали става дума за създаване на продукти за брада, аромати, или за самия процес и алхимията зад тях – това е изкуство и наука. Същото е при правенето на уиски – майсторите-дестилатори са нещо като комбинация от готвачи и учени. И това много прилича на начина, по който мислим в Dream Theater – ние сме страстни, фокусирани върху детайла, отдадени на изкуството.
Когато работиш с такива хора, знаеш, че каквото и да създадат – било то музика, продукти за грижа за брадата, уиски или китари – то ще бъде направено с грижа и с високо качество. И това много ми харесва! Да, малко съм суетен, но всички в тази индустрия сме такива. Все пак за мен е по-важно какъв човек аз виждам, когато се погледна в огледалото, отколкото какво мислят другите.”
“Captain Fawcett” е номиниран в категорията “Exporter of the Year Award” на тазгодишните “Lloyds British Business Excellence Awards 2025”!
Тази статия стана възможно благодарение със съдействието на “Captain Fawcett”, номер едно в света на премиум продуктите за мъжката брада. “Captain Fawcett” се дистрибутира в България благодарение на “Elephant Bookstore.”
https://elephantbookstore.com/bg/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE%
КАЛИНА ГЕОРГИЕВА Група „Detox“ са чисто нов феномен на българската поп и рок сцена, съставен обаче от добре познати имена в родната рок действителност. Музикантите определено мечтаят да оставят следа след себе си и аудиторията да се вслушва в посланията на музиката им. Преди две седмици излезе дебютният им сингъл "До теб", който по думите на китариста им Иван Попов носи универсалност и слушателят може да разпознае множество сюжети в […]
