КАЛИНА ГЕОРГИЕВА
Днес повод за почерпка има Момчил Колев – композитор, музикант, изпълнител. Кариерата му започна още през 80-те години с група “Клас”, а върхът й беше култовият му дует с Добрин Векилов – „Дони и Момчил“. С “Клас“ издават първия си “половин” албум от серията „BG рок”, а на другата половинка на плочата беше на група „Атлас“.
„Гълтам дим“ е пилотната песен на дебютния им албум
„Клас“ творят заедно с Момчил до 1993 година, когато съдбата го събра с Дони, с когото започват да пишат история. Няма човек, който да не е слушал „Уморени крила“, „Ближи си сладоледа“ и „Червило“, “Островът” и още много хитове, част от които носят магията на композиторския гений на Момчил.
Колев е автор на някои от най-нежните мелодии в съвременната музика. Заедно с Дони издават 5 албума с продадени над внушителните 500 000 копия, както и редица сингли. С началото на новото хилядолетие дуетът се разпада, но песните им трупат слушания в платформите и до ден днешен.

Вляво – Дони, вдясно – Момчил
През 2013 година Момчил Колев се връща в състава на „Клас“ и приключението продължава. В последните години те са в състав Иван Градинаров – китара, Бойко Петков – вокал и бас, Момчил Колев – клавири и вокал. Те свирят в стил ню уейв и поп рок. Музиката им категорично не е с типично звучене, винаги залагат на завладяваща ритмика и майсторските текстове на Бойко Петков.

От ляво надясно: Иван Градинаров, Бойко Петков, Момчил Колев
Последната песен на „Клас“ – „Розова ъмбрела”, която е част от предстоящия им албум
През цялото това време Момчил пишеше песни и за много от българските изпълнители като Ирина Флорин (“Вятърът спи”, “Докога”, “В трето лице”), Руши Видинлиев (“Всичко се връща”), “Антибиотика” (“Няма как”) и много други. Напоследък за аранжиментите му помага и синът му Калоян Колев. Включително трудът на сина му е вплетен в последната песен на Момчил като солов изпълнител – „В прегръдката на облак“. Освен нея в последните десетина години той е създал още няколко, които вижда обединени в албум някой ден. За сина си той казва в интервю пред БНР: ” „Той успява да ме разбере по някакъв начин и да прави неща, които са близки до моята душа. Аз отдавна не съм вече от “модерните” автори, тъй като моят дух остана някъде в края на 90-те и началото на 2000-та година, но синът ми ми помага да бъда актуален и да звуча съвременно, за което съм му безкрайно благодарен“.
Post comments (0)