В знак на почит към Кирил Маричков и творчеството му нашето “BadRock Radio” ще публикува в следващите дни някои от емблеМатичните текстове към великите песни на “Щурците и отделно на Киро. Започваме с “Хамлет”, своеобразен химн на поколението на 80-те години, загубено в превода на идеологиите и безизходицата наоколо. Текстът е на поетът Волен Николаев, който почина преди време, а музиката на Маричков.
Един от най-силните творчески дуети в българския рок: Маричков и Николаев!
Искате да свирите на мен? Държите се сякаш познавате всички дупчици на ума и сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми ноти? Не! За какъвто щете инструмент ме смятайте – можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен!
О, в такава нощ минава само трамвай, като последна стража.
Последен звън и друго няма.
Сега и аз мога да ви кажа.
Във спор със свойта млада памет
един връстник на всяка младост,
съвременен объркан Хамлет пресича сред нощта площада.
О, все още крачи Хамлет в мрака,
трепери от студа среднощен,
по дънки и със тънко яке той чака своя знак все още.
Сред булевардите се вглежда във непознатия прозорец.
Там будна е една надежда, там някой днес ще му отвори.
Къде момче, сега отиваш и наш`те сънища тревожиш?
Дали все още Хамлет жив е – средновековно невъзможен?…
О, в такава нощ минава само трамвай, като последна стража.
Последен звън и друго няма.
Какво не мога да ви кажа?
Все още сам е Хамлет в мрака,
трепери от студа среднощен,
по дънки и със тънко яке,
той чака своя знак все още.
Дали все още Хамлет жив е?
Дали все още се тревожи?
Да бъде или да не бъде – средновековно невъзможен..
Post comments (0)