КАЛИНА ГЕОРГИЕВА
Днес предколедно честваме 3-ма рок рожденици – Карл Уилсън, Алберт Лий и Франк Запа!
Карл Уилсън, водещият китарист и своеобразен лидер на „The Beach Boys“, днес щеше да навърши 78 години. Американският музикант бе най-малкият от тримата братя членове на групата (Брайън и Денис Уилсън). Повлиян е от китарата на Чък Бери и „The Ventures“ и това вдъхновение се усеща силно в някои от първите им хитове, което впоследствие се превръща в отличителна черта за групата.

Първоначалната роля на Уилсън в групата е тази на водещ китарист и беквокалист, но той изпълнява водещи вокали в няколко от по-късните им хитове, включително „God Only Knows“, „Good Vibrations“, „I Can Hear Music“ и „Kokomo“. През 80-те години Уилсън започва солова кариера, издавайки албумите „Carl Wilson“ и „Youngblood“. Последният му солов албум „Like a Brother“ съдържа материал, записан през 90-те години с Джери Бекли и Робърт Лам, но бива издаден през 2000 година – 2 години след смъртта на Карл. Чуйте песента „Like a Brother“ от едноименния албум:
Уилсън е много повече от китарист на бандата, можем да кажем, че е основно действащо лице за „The Beach Boys“. В различни периоди от историята на групата той е и музикален продуцент, сценичен продуцент и още веднъж – лидер! Въведен е в Залата на славата на рокендрола като член на „The Beach Boys“ през 1988 година. За най-голямо съжаление музикалният и земният му път приключват през 1998 година след дълго боледуване от рак на белия дроб. Но музиката и приносът му остават тук и завинаги. Нека си припомним една от култовите им песни:
Тук можете да чуете Карл като водещ вокалист!
81-годишна възраст чуква днес още един велик китарист – Алберт Лий. Известен е на света с неговата хибридна техника на свирене на китара – хем с перце, хем с пръсти и то едновременно! Алберт е работил с редица известни музиканти, писал е песни за тях и е свирил на техни концерти. Сред музикантите са Ерик Клептън, „Deep Purple“ и „Тhe Everly Brothers“.
Вижте и чуйте музикалния гений на Лий в това видео и забележете прословутата му техника!
Въпреки положителната преса, умопомрачителния брой награди и световното му признание, Лий никога не е постигал голям комерсиален успех по отношение на продажбите на плочи по време на кариерата си, а по-скоро като изпълнител на живо, сесиен музикант и сайдмен. Характерно за него е дискретното сценично присъствие. Лий е описван от връстниците си, сред които Джими Пейдж и Ричи Блекмор, като пълен джентълмен, който не знае значението на думата его.

Алберт Лий освен че свири безумно добре на китара, също така и ги колекционира. Притежава над 40 китари, има си любими марки и модели като „Fender Telecaster“. Включително може да бъде видян в „Primal Twang: The Legacy of the Guitar“ – документален филм за историята на китарата.
Ето, че дойде ред и на Негово Величество Франк Запа! Един от най-успешните и талантливи музиканти в цял свят, оставил неизмеримо наследство в почти всеки един музикален жанр. Американският музикант и композитор създаде кариера, обхващаща повече от 30 години, през която работи в сферата на рока, попа, джаза, джаз фюжъна, също е автор и на оркестрови и музикални творби. В музиката му се усещат различни влияния, което ч прави трудна за категоризиране. Докато е в тийнейджърските си години, той придобива вкус към класическия модернизъм на 20-ти век и афро-американския ритъм енд блус. Той започва да пише класическа музика в гимназията, като едновременно с това свири на барабани в ритъм енд блус групи, а по-късно преминава към електрическа китара.

Запа си го бива и на барабаните!
Приживе продуцира към 60 албума, които издава с групата си „Mothers of Invention“ и като соло изпълнител. Творчеството му се характеризира с импровизаци, звукови експерименти, музикална виртуозност и сатира на американската култура. Запа също режисира пълнометражни филми и музикални видеоклипове и проектира обложки на албуми. Смятан е за един от най-иновативните и стилистично разнообразни музиканти на своето поколение. Дебютният му студиен албум с „Mothers of Invention“ – „Freak Out!“ от 1966 година комбинира сатирични, но привидно конвенционални рокендрол песни с разширени звукови колажи. Тук можете да чуете пилотната песен на цветния им и нестандартен дебютен албум:
Франк Запа също си отива от покварата на рака през 1993 година, но от тогава до днес всяка година се издават по няколко непоказани досега материали, записвани за Запа или за групата му. Концертни албуми, студийни албуми, турнета – още и още съкровища извират толкова години след напускането му на нашия свят. Велик Франк Запа и божествена музика!

Post comments (0)