КАЛИНА ГЕОРГИЕВА
Куинси Джоунс, титанът на американската ентъртейнмънт индустрия, работил със звезди от Франк Синатра до Майкъл Джексън и Уил Смит, почина на 91 години. Тъжната новина дойде от пиарът на Джоунс, Арнолд Робинсън, който каза, че известният продуцент е починал в неделя вечерта в дома си в Лос Анджелис, заобиколен от семейството си. „Тази вечер, с пълни, но разбити сърца, трябва да споделим новината за смъртта на нашия баща и брат Куинси Джоунс“ се казва в изявление на семейството – „И въпреки че това е невероятна загуба за нашето семейство, ние празнуваме страхотния живот, който той е живял, и знаем, че никога няма да има друг като него.“

Джоунс е може би най-разнообразната поп културна фигура на 20-ти век, най-известен с продуцирането на албумите „Off the Wall“, „Thriller“ и „Bad“ for Michael Jackson през 80-те години, които направиха певеца най-голямата поп звезда на всички времена. Джоунс също продуцира музика за Синатра, Арета Франклин, Дона Съмър и много други.

Майкъл Джексън и Куинси Джоунс
Продуцирането обаче далеч не беше единственото му поприще в сферата на музиката. Той също така беше успешен композитор на филмова музика и имаше множество хитове в класациите под собственото си име. Джоунс е бил диригент на джаз биг бенд, аранжор за джаз звезди, включително Каунт Бейси, и мултиинструменталист, най-умел на тромпет и пиано.

Неговата телевизионна и филмова продуцентска компания, основана през 1990 година, постигна голям успех със ситкома „The Fresh Prince of Bel-Air“ и други предавания, а той продължи да прави иновации и през 80-те си години, стартирайки музикалната телевизия „Qwest TV“ през 2017 година. Джоунс е на трето място след Бионсе и Джей Зи за най-много номинации за награди „Грами“ за всички времена – 80 срещу техните 88 – и е третият с най-много получени награди – 28 .

На 23-годишна възраст той обикаля Южна Америка и Близкия изток като музикален директор и аранжор на Дизи Гилеспи. Той свиква екип за собствения си биг бенд, обикаляйки Европа като начин да тества джаз мюзикъла „Free and Easy“, но катастрофалното представяне оставя Джоунс, по негово собствено признание, близо до самоубийство и със 100 000 долара дълг. Той си осигурява работа в „Mercury Records“ и бавно изплаща дълга си с много работа като продуцент и аранжор на изпълнители като Ела Фицджералд, Дайна Уошингтън, Пеги Лий, Сара Вон и Сами Дейвис младши. Той също така започва да пише музика за филми като „The Italian Job“ „In the Heat of the Night“, „The Getaway“ и „The Color Purple“. (Той продуцира последния от тях, който беше номиниран за 11 Оскара, три за самия Джоунс.) През 1968 година той стана първият афроамериканец, номиниран заедно с автора на песни Боб Ръсел за най-добра оригинална песен на Оскарите, за „The Eyes of Love“ от филма „Banning“. За телевизията той работи за прoдукции като „The Bill Cosby Show“, „Ironside“ и „Roots“.
Песента, с която започват епизодите на „The Bill Cosby Show“
През цялата си кариера той подкрепя множество благотворителни организации и каузи, включително Националната асоциация за напредък на цветнокожите, Джаз фондацията на Америка и други, също така е ментор на млади музиканти, включително британския носител на „Грами“ – Джейкъб Колиър.

Куинси Джоунс е първият международен говорител на „Global Down Syndrome Foundation“ , която създава „Quincy Jones Exceptional Advocacy Award“. Наградата признава тези, които са защитавали хора с различни увреждания, включително хора със синдром на Даун, в няколко категории като хуманитарна работа, самозащита и публични услуги
След почти вековното си съществуване, Куинси Джоунс остави история в сферата на музикалната индустрия. Създаде стотици звезди, а вчера той се присъедини към тези на небето. Аплодисменти за таланта, добротата и музиката!
Post comments (0)