ТЕРВЕЛ СЛАВОВ
Бившият блестящ китарист на „Megadeth” и с много успешна соло кариера Марти Фридман пусна видеоклипа към композицията „Tearful Confession”. Тя е включена в соловия му албум „Drama”. В описанието на видеоклипа Фридман ни казва „С тази песен и видеоклип се опитвам да изразя с музика безнадеждното усещане да криеш тайна в отчаянието, докато не я изпуснеш и не почувстваш вълна от облекчение и позитивизъм“. Видеоклипът на песента излиза броени дни след края на световното турне на Марти и японската му група, на което представиха „Drama“.
Видеото включва редуващи се кадри на Фридман, седнал на земята в празна стая с приглушена светлина, и на групата му, съставена от японските му колеги Chargeeeeee, Wakazaemon и Naoki Morioka. Създаденият визуален контраст оставя впечатлението за мощен порив на облекчение от разказаната тайна. Яростта, с която Марти свири на самостоятелните кадри, и мъката, изписана на лицето му, подсказва за разяждащата сила на неизказаното, нечутото и неразбраното.
Албумът излезе още миналия май и може да се определи като модерна и екзотична колекция от екстравагантни и безпардонно емоционални мини-симфонии. Композиции като „Illumination“ и „Mirage“ пренасят слушателите в завладяващи царства, предизвиквайки внезапни сълзи и тръпки. Целият албум подчертава хипнотизиращите мелодии на Марти, променящите играта аранжименти и сърцераздирателните мотиви, дори повече от всяка от предишните му творби. Присъствието на Марти Фридман в света на музиката, света на китарата и японската поп култура е мистифициращо, странно и нищо друго освен вдъхновяващо. Записан в Италия, албумът „Drama“ демонстрира уникалното докосване на Марти, като за първи път използва както винтидж, така и модерни китари, доставяйки истинска наслада за любителите на музиката. От завладяващия първи сингъл „Illumination“ до спиращия дъха „Mirage“ и 10 други емоционално заредени мини-симфонии, Марти рисува картини с модерен и екзотичен усет.
В интервю от ноември 2023 година „Вече имам 15 солови албума и всеки път се опитвам да направя нещо, което никога не съм правил преди. Не искам никога да бъда от онези,за които казват „О, ранните му албуми бяха страхотни“. Казвах това за любимите си китаристи, за съжаление, и никога не съм искал това да се казва за мен. Така че винаги предизвиквам себе си с нови неща. В този нов албум най-близкото нещо, с което мога да го свържа, е албумът, който бях нарекъл „Scenes“ от 1992 година, който издадох преди доста време. Беше много драматично и оркестрово, а имаше и много други видове инструменти – цигулки, виолончела. Така че това е по-скоро драматична, оркестрова концепция. Но всичко, което научих след албума „Scenes“, просто нарасна експоненциално, така че е много по-голям мащаб.“
Post comments (0)