Listeners:
Top listeners:
play_arrowBadRock National ТВОЯТ ЖИВОТ, ТВОЯТА МУЗИКА
play_arrowBadRock Classic Rock BadRock Classic Rock
play_arrowBadRock Hard&Heavy BadRock Hard&Heavy
КАЛИНА ГЕОРГИЕВА
Те са петима и свирят алтърнатив гръндж рок. Текстовете им са на български език и именно това ги прави атрактивни, свежи и автентични. Те са група „Affection“ от Казанлък и повечето от тях още живеят там, но са познати на цяла България. От 2005 година насам се борят с тенденцията рок музиката да изчезне. Идните месеци им предстоят приключения, а само след броени дни излиза албумът им „Безвремие“. Ще има и представяне в столичния клуб “Суингин Хол” на което всички сте поканени.
Научете какво ни разказва в специално интервю за BadRock Radio вокалистът, композитор и текстописец на групата Жоро Йонков:
” Affection” ще представят новия си албум на 16 ноември в “Суингин хол” в София
На 16 ноември е премиерата на новия ви албум. Кой подред е този албум за вас и с какво е различен от предишните?
Албумът „Безвремие“ е четвърти подред и е различен с това, че най-новият ни член клавиристът Джовани Дундаков много промени звука ни. Самото наличие на нов инструмент – пиано и всичките му разновидности, носи много по-голямо разнообразие на музката ни. Според мен това е най-ярката открояваща черта на албума. Също така този път има два текста, които не са мои, поканихме да ни ги напише Елена Леонова, но тя пак е от нашия кръг, защото това е моята съпруга. Песните са „Безвремие“ и „Невидимо“ – тя винаги ми е помагала в хода на годините. Когато забия и искам да не спирам нишката, опирам до нейната помощ. Тя пише стихове и се надявам скоро да издаде първата си стихосбирка, въпреки че не й е приоритет. Когато си харесам нещо от стиховете й, го взимам и го обличам в музика. Този път се наложи два пъти да ми помага.
Елена Леонова
Освен всичко това записвахме и в различно студио – „Bird Street 5“ на Иван Терзиев в София. Вярвам че с всеки един нов албум се учим и срещаме нови хора – този път се запознахме с Иван Терзиев. Връзката ни с него стана чрез „Swingin’ Hall“. Там с озвучителя на клуба, Георги Ганчовски, говорихме, че търсим човек, който да ни помогне да си завършим албума след премеждията ни с предишния човек. Той ни препоръча Иван и ние се радваме, че прие. Все пак звукозаписът е нещо много скъпо, а той ни помогна в този аспект, като ни предложи добра цена за бюджета ни. Ние нямаме мениджъри и спонсори и за нас това бе много важно. Така нещата се наредиха и сме много доволни от всичките тези промени.
Кои са момчетата от „Affection“ към днешна дата и има ли промени в състава ви?
От 10 години сме с непроменен състав: Виктор Маринов на барабаните, Иван Андонов – бас китара, Цветан Попов – соло китара и моя милост – ритъм китара, акустична китара и вокали. И естествено новият ни член от 2018 година насам Джовани Дундаков – клавири.
Защо „Безвремие“?
Когато мислехме име за албума, аз бях прочел книгата „Силата на настоящето“ на Екхарт Толе. Това е световноизвестна книга, помогнала на много хора в тежък период, философски насочена е. Става въпрос за изграждане на личността, говори се за духовното, как да загърбим материалното, как да се отървем от лоши мисли. За важността да присъстваме в настоящето и да не се тормозим от миналото и бъдещето. Така че около тази идея се върти концепцията за албума. Няколко от песните -„Чакам някъде“, „Безвремие“, „Сега или никога“, „Обикновен“ са свързани с една идея. Представяме си как човек стои на едно място, около него всичко е шарено и топло, а в главата му е черно-бяло и там са изобразени комини и стари сиви соц сгради – символ на мислите и притесненията. Друга идея в албума, която съм засегнал, е свързана с нещата, които ме дразнят. В „Океан“ например визирам днешната младеж, която хвърчи и беснее с БМВ-та и понякога нещата не завършват добре. Там се пее за „невъзпитано момче, още преди да порасте, има глас в океан, никога със собствен план“. Тази тема съм я засегнал и в „Свобода“, в която говоря за хората, които се намесват в живота ни и го отежняват – “държиш ли свойта свобода в ръцете си” се пее в припева. Безвремие е думата, която означава, че умът ти до някаква степен е изключен и ти живееш в настоящето.
Вие сте от Казанлък, един град, който е значително по-малък от София. Има ли в Казанлък време и място за рок?
Този тип музика никога не е спирал да се прави. Не е пълно с рок фенове в града, но има нещо като приемственост и също така има места, където се свири всеки уикенд. Тези неща задържат духа на рока в Казанлък. Основните две места са клубовете „Hope Live Club“ и „Hope Jazz Club“. „Hope Live Club“ всъщност е доста известно в Европа и там идват да свирят дори доста чуждестранни банди.
В „Affection“ има ли ясно изразен лидер или сте по-скоро равнопоставени? Каква е динамиката помежду ви?
Винаги сме били равнопоставени, но когато става въпрос за композиране и мислене на песни, аз съм основният композитор и текстописец. Досега никой не се е включвал с нещо голямо към моите идеи, по-скоро с дребни добавки. Относно аранжиментите, аз просто казвам моята идея и всеки прибавя това, което усеща. Няма нищо като „сега ще изсвириш това“ и според мен така се появява този типичен почерк на музиката ни. Това е ключът към това да си разпознаваем.
Кои групи ви вдъхновяват?
Основната група която ни влияе през последните 10 години е „Pearl Jam“. Tе са от Сиатъл и са част от гръндж вълната от 90-те години заедно с „Nirvana“, „Soundgarden“, „Alice in Chains“ и „Stone Temple Pilots“. Бих казал, че целият този стил ми влияе в композирането, защото го усещам като нещо свое. Това как през агресия в пеенето можеш да изразиш емоция и да я предадеш на хората. Естествено за някои хора звучи като шум и викане, а за други е изкуство. Субективно е. Надявам се, че добре преплитаме този момент с пеенето на български. Мисля, че това е още нещо отличително за нашата музика.
Друга група, която много ни влияе е „Paradise Lost“, които са англичани и основатели на готик рока. Много ми действат периодите им, в които модернизират звученето на „Depeche Mode“ към малко по-електронно. Има и една датска банда „Dizzy Mizz Lizzy“, също в един момент, когато композирах, доста ми повлия, те са рок трио и са малко по-прогресив като звучене. Знам, че колегите са фенове на много различни банди и стилове – например Джовани е голям фен на „Deep Purple“ и смятам, че ако някой се заслуша в клавирите му, ще чуе влиянието от Джон Лорд и Дон Ейри.
В продължение на много години, особено след ковид, се бяхме насочили към свирене на трибюти, тъй като беше забранено излизането, а и след като падна забраната, на хората не им се излизаше. Нашата идея беше да свирим по-популярни песни, за да ги накараме да излязат. Правим кавъри на всякакви групи от 90-те – „Pearl Jam“, „Nirvana“, „Foo Fighters“, „Red Hot Chili Peppers“ и на „Faith No More“, който беше много сполучлив наш трибют. Тези неща пък ни научиха да разбираме тази музика и да я пречупим през нашите мозъци в авторската ни музика.
Една от песните към албума „Безвремие“ – „Мила“
Какво мислиш за това така закостеняло твърдение, че рокът си отива като жанр?
По принцип мисля, че има нещо вярно в цялата работа. Занимавам се с музика и чрез нея се изхранвам. Последните 15 години само това правя и наистина мога да усетя разликата от тогава и сега. Дори в световен мащаб спада интересът. Само когато свирим пред англичани, не се усеща разлика, защото те са създали много от стиловете. В България все по-малко хора се интересуват от рок. Може би това е причината тези стари български рок банди като „Сигнал“ „Щурците“ и „ФСБ“ да си направят формации, за да се комбинират и да имат по-голям шанс за успех. Наистина интересът към рока си отива. Мен лично много ме дразни, че чалгата е завладяла поколенията от над 20 години насам. Младите растат с тази музика и не знаят, че съществува друга. Също така никой не акцентира върху нещо друго – дали поп, рок, или други стилове. Тези динозавърски български групи, които споменах, можеха да викат по една нова рок група на всеки техен концерт, която да представят на хората. Така щеше да има приемственост и да не си отива рокендрола така рязко. Това естествено не означава, че няма хора, които се кефят на тази музика, но сякаш нещата отиват повече към ъндърграунд сцената. Само този, който се интересува, ще знае кои са групите, а масово хората не знаят за съществуването им.
Какво предстои за „Affection“? Къде ще бъде премиерата на „Безвремие“ и в кои градове ще го представите?
Предстои издаването на албума ни, който се забави 2 години във времето. Имаше куп причини, но, ето че премиерата е на 16 ноември в столичния клуб „Swingin’ Hall“ . Това ще бъде прекрасен момент за феновете ни и евентуално за тези, които решат да излязат от вкъщи. Входът ще е безплатен, така че всеки е поканен. Идеален момент да чуят албума на живо от началото до края, точно в същия ред както е записан на диска. На следващия ден албумът излиза в платформите по целия свят. След това започваме турне – на 23 ноември ще бъдем в Севлиево в клуб „Кафе Театър“ – готино място, където имаме доста млади фенове. На 30 ноември сме в „Караоке Стар“ в Русе и там очакваме много подкрепа. На 5 декември сме отново в София в „Rock’n Rolla Bar & Club“ , 6 декември пристигаме в Пловдив – „Bee Bop Café“, 7 декември – Казанлък в познатия „Hope Live Club“ . За финал отиваме във Велико Търново на 28 декември в „Melon Live Music Club“. Имаме доста кашони с тениски и дискове и се надявам да популяризираме нашите идеи и да се запознаем с нови хора. Ще бъде супер ! Аз лично в последните 2 години не съм правил нова музика именно заради забавянето на албума. Отзвукът от албума или ще ме вдъхнови да пиша нови неща, или ще си чакам пак да ми дойде нова муза, но се надявам на първото. Да влезем отново в релси, да свирим, хората да идват и да се забавляваме отново заедно.
Новото лого на групата
АННА ГЕОРГИЕВА Причината за смъртта на първия вокалист на Iron Maiden Пол Ди‘Ано е разкрита. Той е издъхнал от сърдечен проблем, става ясно от пост в официалната страница на покойния музикант във фейсбук. Информацията е потвърдена от семейството на Ди‘Ано. „Пол е получил разкъсване на перикарда /това е външната обливка на сърцето, бележка на ред/, той се е напълнил с кръв от главната аорта и това е накарало сърцето му […]
Post comments (0)