На днешната дата се навършват 60 години от рождението на един велик творец – Димитър Воев. Тридесет и три години след ранната му смърт, той продължава да живее, не само в песните на “Нова генерация”, но и в сърцата на онези, които търсят смисъл отвъд баналното, автентичност отвъд позата. Творчеството на Воев е болезнено лично, то е огледало на едно поколение, което отказа да се примири.
Димитър Воев е сред малкото български музиканти, които години след смъртта си продължава да радва хората с творчество и естетика
В чест на рождението на Димитър Воев в София ще се проведат серия от събития, посветени на неговия живот, творчество и непреходно културно влияние. Началото ще бъде поставено довечера от 18:00 часа в Националния студентски дом, където ще се състои официално честване с музика на живо, четене на поезия, премиера на винилова плоча на „Нова генерация“ и анонс на книгата „Явлението Димитър Воев“ от д-р Петър Канев. Водещ ще бъде Цветан Цветанов от БНР, а част от събитието ще бъде излъчена на живо по програма „Христо Ботев“. Два дни по-късно, на 23 май от 19:00 часа в Театрална работилница „Сфумато“, форматът „Актьори срещу Поети“ ще отбележи двойния юбилей – 60 години от рождението на Воев и 10 години от създаването на проекта – с вечер на неговата поезия, съчетана с музиката на „Нова генерация“.
На 7 юни в Парк център „Юнак“ от 17:30 часа ще се състои голям юбилеен концерт с участието на култовите български групи „Нова генерация“, „Тангра“ и „Ревю“, обединили се в памет на една епоха и един човек. Финалът на тази празнична поредица ще бъде на 21 юни от 18:00 часа в Центъра за четене и култура „Вход Б“, където ще се проведе литературна вечер с представяне на поетичните книги „Непрочетено“ и новото издание на „Поздрави от мен боговете“. Всички тези събития са не просто почит към Воев, а доказателство, че неговият глас продължава да говори – и да бъде чут.
Чуйте емблематичната песен на “Нова генерация” – “Ледове”:
Димитър Воев е роден през 1965 година в София. Той започва да се занимава с музика още в ученическите си години, като минава през няколко различни формации. През 1985 година заедно с китариста Васил Гюров основават първата пост пънк група в България – „Кале“. Формацията има една единствена голяма изява през 1987 година на първия рок фестивал в Летния театър на София. Същата година Димитър Воев сформира нова група „Вход Б“, прекръстена малко по-късно на „Нова генерация”, чието име идва от негова поема. Групата става символ на дарк уейв и ню уейв движението в България. Песни като „Само двама“, „Ледове“, „Патриотична песен“ и „Скорпионите танцуват сами“ се превръщат в химни на едно поколение.
“Нова Генерация” е първата българска група, която успява да създаде собствена тъмна естетика, съчетаваща ню уейв, постпънк и поезия
Текстовете на Димитър Воев се превръщат в „гориво“ за цяло едно поколение, което мечтае да заяви себе си, мечтае за промяна и свобода. Не само политическа и социална, но и вътрешна. Самият музикант посреща така жадуваната нова демокрация, но само две години по-късно, на 5 септември 1992 година, той губи битката с най-коварната болест – мозъчен тумор.
Воев е не само музикант, но и поет. След смъртта му излизат сборниците „Поздрави от мен боговете“ и „Непрочетено“, съставен от дъщеря му Димитра Воева . Творчеството му остава символ на бунт и търсене на свобода. Но творбите му успяват да надживеят времето си и да напомнят за „бунта на младите“.
Специално за “BadRock” Димитра отговори на някои от нашите въпроси:
Какво е да израснеш като дъщеря на една от емблематичните фигури на българския ъндърграунд от края на 80-те и началото на 90-те?
Когато си дете, не осъзнаваш колко емблематична фигура е, защото просто знаеш, че баща ти го няма. Пораснах и започнах да срещам повече хора, които ми разказваха за баща ми, вече през техните истории разбирах какво е значел за тях. През техния поглед започнах да разбирам какво е значението му. Какъв е бил той, разбирах и от разкази на майка ми. Много пъти ми е казвала „баща ти би казал това“.
Как са се запознали твоите родители?
Майка ми е фотограф по професия. Към онзи момент е отразявала музикални събития. На едно от тези събития Петър Миланов, ги запознава. Доколкото знам, тя е поискала касетка със записи на песни от баща ми, а после са се уговорили той да и я даде.
Какви са били първите ти допирни точки с личността и творчеството на баща ти – чрез семейни разкази, записи, приятели?
Ние сме слушали още от деца тази музика, имахме си касетки на „Нова генерация“. Тогава тези касетки си се въртяха вкъщи. Майка ми имаше една женска група, сформирана от нейни приятелки. Те правеха на песни, някои от по-малко известните текстове на баща ми. Вкъщи освен всичко друго, беше и репетиционна. Това беше първият ми досег с музиката. Преди няколко години решихме да издадем негова поезия с текстове, които не са издавани до момента. Вкъщи имаше много голям архив с текстове на баща ми и аз все казвах на майка ми да издадем тези стихове. Това обаче се оказа много трудна задача, защото когато са на ръкописи, разчитането е много трудно. След разчитането и сортирането на ръкописите, добих представа за него и като поет и като творец. Така се появи книгата е „Непрочетено“.
Какво е присъствието на Димитър Воев в твоя личен свят днес – като образ, като вдъхновение, като отсъствие?
Родена съм след смъртта му. Усещането е различно. Липсва ти тази фигура по принцип, не е нещо което внезапно си загубил, по-скоро си свикнал, че е така и си го приел. С майка ми и сестра ми се опитваме под някаква форма да запазим спомена за него жив.
С какви думи описват баща ти хората, които са го познавали отблизо?
Чувала съм много суперлативи, гениален, изпреварил времето си, специален човек. Различен, носи една специфична енергия около себе си.
Има ли негова страна, която обществеността не познава, но ти се струва важна да бъде разкрита? Смяташ ли, че музиката му има значимост и за днешните поколения?
Той е познат с образа, който е на сцената, с бас китарата, с грим. По-малко позната е вече страната му като семеен човек, като баща, като партньор. Това, което ме е впечатлявало е колко отговорно е подхождал към работата си. Нещата, за които той пее не са преходни. Това са теми, които са големи.
Каква е твоята роля, ако има такава, в съхраняването и предаването на паметта за Димитър Воев?
Майка ми е в основата на това да запазим творчеството му. С Петър Миланов винаги са се старали на тази дата да има събитие, за да съхраним творчеството му. Аз по-скоро се чувствам като помощник в този процес.
Има ли нещо, което би искала светът да знае за баща ти, отвъд статуса му на култова фигура?
Тези неща, които баща ми е изповядвал в творчеството си, ги е изповядвал и в живота си. Също толкова откровен, също толкова честен и прям в отношенията си с хората, какъвто е и на сцената.
Post comments (0)