ТЕРВЕЛ СЛАВОВ
Дейвид Ковърдейл е една от рок звездите с труден характер. Знаем, че той е основната причина за разпадането на “Whitesnake” в средата на 80-те. Въпреки суровата му същност, Ковърдейл безспорно е един от най-добрите рок вокали. Ще ви припомним едно негово интервю от 2019 година, което той дава пред руското радио „RockFM“, в което той разказва за годините си в Дийп Пърпъл, впечатленията си от Русия и малко от личната си философия:
В нашата страна научихме за съществуването на Дейвид Ковърдейл през 1974 година, след излизането на албума „Burn“ на „Deep Purple“ – група, много популярна в СССР. Какво се е случило преди това? Как се научихте да пеете толкова добре, че да можете успешно да заемете мястото на такъв велик певец, какъвто по онова време беше Йън Гилън?
Какво имаше в живота ми преди „Deep Purple“? Като много деца и аз пеех, слагах любимите си плочи на грамофона и ходех на концерти в клуба, който родителите ми притежаваха. А те свиреха „Pretty Things“, „Sorrows“, „Yardbirds“, „The Kinks“… И, разбира се, много исках да стана рок певец. Не си спомням някога да съм мечтал да бъда нещо друго. Така че много се занимавах с вокално обучение. По-късно имах няколко групи, които свиреха в малки местни клубове и колежи.
В „Дийп Пърпъл“ нямах никакви проблеми от самото начало… Групата беше много дружелюбна към мен, всички се опитваха да ми помогнат. Не е имало проблем с моето идване. Изобщо.
Много хора, включително и аз, смятат, че „California Jam 1974“ е най-колоритното концертно изпълнение на „Deep Purple“. Сякаш музикантите бяха обладани от демон: тонколоните се преобръщаха, китарите се чупеха и подпалваха…
Това част от предварително планирано шоу ли беше, или наистина се чувствахте по този начин в онзи момент?
Преди този концерт атмосферата беше много нервна. Винаги се говореше за възможността от някаква експлозия. Няколко пъти всичко беше претърсвано, а организаторите се държаха като шотландци. В крайна сметка те така ни изнервиха, че се разсърдихме и решихме да си отмъстим. Никой не може да прецака „Deep Purple“… Искахте да ни прецакате? Не сте познали!
Разбира се, всичко това вече е минало и сигурно сте го обяснявали много пъти, но бихте ли разказали още веднъж на феновете си в Русия защо се наложи да напуснете Deep Purple? В края на краищата всичко вървеше толкова добре…
Напуснах, защото не исках да бъда част от нейното падение. Видях как се срива. Беше време да спра. Беше време да си тръгна… Уважавах наследството на групата и големите възможности, които тя ми даде. „Deep Purple“ беше велика група и аз не исках да я видя да залязва в агония.
Не сте издавали оригинален материал от осем години, тъй като „The Purple Album“ 2015 беше колекция от кавъри от времето, когато бяхте в „Deep Purple“. Какво обяснява тази дълга пауза?
Когато записах трибют с песни на „Deep Purple“, мислех, че това ще бъде последният ми албум. Лебедовата песен на Дейвид Ковърдейл, така да се каже. Но не – оказа се, че все още имам достатъчно сили и желание и е твърде рано да слагам край. Постепенно натрупахме добър материал и влязохме в студиото, за да го запишем, а след това тръгнахме на световно турне. Просто така трябва да бъде.
Whitesnake съществува вече повече от 40 години, като през това време в групата са се сменили 40 музиканти (нарочно ги преброих). Посочете идеалния състав на вашата група, независимо от това колко дълго съществува тя. Вашият идеален състав на „Whitesnake“?
Съжалявам, но не мога да го направя. Никога не сравнявам хората един с друг. В момента съм много доволен от състава на моята група. Ние сме доста щастлива група. Поне бяхме при последната ми проверка.
Посочете трите най-добри албума, които сте правили някога!
Невъзможно е… Всички те са мои деца. Но мога да кажа, че съм много, много щастлив от начина, по който се получи новият ми албум „Flesh & Blood“. Той ме накара да се почувствам отново щастлив.
Представете си, че сте изпратени на необитаем остров. Кои пет албума бихте взели със себе си?
Хендрикс, Майлс Дейвис, Мъди Уотърс… И определено Моцарт и Бах. Това ще ми е достатъчно.
Вече сте били в Русия. С какви впечатления останахте за нашата страна?
Най-приятни. Тук винаги са се отнасяли към мен любезно и гостоприемно. Винаги! За мен е голяма чест отново да бъда гост тук и да усетя голямото руско гостоприемство.
Познавате ли руски музиканти?
За съжаление, не. Но може би този път ще се запозная с някого.
Как смятате, че ще се развива рок музиката в бъдеще?
Нямам представа. Но се надявам, че все още ще чуваме нови страхотни рок химни, нови супер китаристи, нови барабанисти… Определено ще има нови добри групи. Ще има рокендрол, който аз обичам. Трябва да кажа, че в рокендрола ми харесват и двете му части – т.е. харесвам не само рока, но и рола.
Какво ще изпълнявате в Москва? Ще чуем ли нов материал от албума „Flesh & Blood“? А ще представите ли нещо от програмата на „The Purple Tour“? Албумът „Purple“, който излезе през 2015 година, беше много популярен в Русия.
Аааа… Никога не разкривам предварително сетлиста на предстоящото шоу. Ако го направя, това вече не е изненада за нашата публика! Мога да кажа само, че ще бъде вълнуващо и много интензивно рокендрол шоу.
Какво очаквате от предстоящите концерти в Русия? И какво бихте искали да кажете на феновете си в нашата страна?
Завършваме европейското си турне в Москва и Санкт Петербург, така че това ще бъде истинска лудница. Гарантирам ви за това!
Моят последен, традиционен и любим въпрос – задавам го на всички, с които интервюирам. Вярвате ли в Бог, в рая и ада, в живота след смъртта?
Вярвам във Великия дух и абсолютно вярвам, че душата е безсмъртна. Така че – да… вярвам в живота.
Post comments (0)