АННА ГЕОРГИЕВА
В един свят, където музиката често се ражда от болка, но носи утеха, Анди Ууд бе сияеща звезда – твърде ярка, за да гори дълго. Днес си спомняме за него не просто като фронтмена на Mother Love Bone, а като мечтател, поет и душата на една музикална епоха, която едва започваше.
През март 1990 г. Сиатъл все още не знае, че предстои музикална революция. Pearl Jam не съществуват, Nirvana не са издали „Nevermind“, Soundgarden все още не са суперзвезди. Но сред този кипеж има една група, която изглежда готова да излети – Mother Love Bone. Нейн вокалист е Анди Ууд, който със своята харизматична личност, сценично присъствие и дълбоко емоционални текстове полага основите на стила, който по-късно ще завладее света – грънджа.
Но мечтите му внезапно спират на 16 март 1990 г., когато той изпада в кома след свръхдоза хероин. Новината се разпространява бързо сред музикалната сцена на Сиатъл. Крис Корнел, неговият най-близък приятел, е на турне с Soundgarden в Ню Йорк, когато получава обаждането. Разтърсен, той веднага хваща първия възможен самолет, за да бъде до него.

Анди обаче не е сам. Стая 226 в болницата „Харборвю“ се превръща в място на сбогуване. Тук са Стоун Госнард и Джеф Амент, бъдещите членове на Pearl Jam, които губят не само фронтмена си, но и брат по дух. Скрит в ъгъла, безмълвен и съкрушен, седи Крис Корнел, неспособен да приеме, че човекът, с когото споделял толкова мечти, вече няма да ги осъществи.
На 19 март семейството на Анди взема тежкото решение да изключи животоподдържащите му системи. В последните му мигове приятелите му пеят песните, които толкова обичал.
Смъртта на Анди оставя празнина, която изглежда невъзможна за запълване. Но неговите приятели решават да се справят с болката по начина, който умеят най-добре – чрез музиката. Първоначално тримата горепосочени се събират в супергрупата Temple of the Dog, пишейки Say Hello 2 Heaven и Reach Down като последен разговор с приятеля си. Скоро към тях се присъединяват Майк Макрийди, Мат Камерън и един млад, непознат вокалист, наскоро пристигнал в Сиатъл – Еди Ведър.
Така, благодарение на мъката от загубата на един приятел, се ражда нещо красиво – бандата Pearl Jam, която десетилетия по-късно остана последния стълб на Сиатъл от 90-те години, пазейки наследството на Анди Ууд и сбъдвайки неговата мечта за слава и признание.

Но нищо от това не би било възможно без Анди Ууд! Той вече е събрал най-голямата супергрупа горе при себе си и може би всички там пеят заедно с красивите си гласове.
Say hello to heaven. We still hear you.
Post comments (0)