АНГЕЛ КАСПАРЯНОВ
Преди да се самоубие Кобейн звъни безспирно на Марк Ланеган. Четири съобщения с покана да слушат музика не са достатъчно трогателни и Ланеган не отговаря, а продължава да гледа сапунени опери в апартамента си. 24 часа по-късно разбира, че той е последният човек, с когото супер звездата е искал да говори. Единственият, който е имал връзка с него, докато десетки хора са впрегнати да търсят Кобейн в продължение на дни.
Едва когато прибира пари за първия си солов албум Марк си дава сметка, че не владее никакъв музикален инструмент, а само лъжицата и иглата. Първият му албум е грандиозен. Ланеган е един от най-безспорните титани на сцената в Сиатъл – талантлив композитор и велико перо, няма и как да е иначе – Джони Кеш и Ник Кейв го канят за откриващ артист, когато все още е абсолютно никой на сцената.
Дочитайки брилянтната му автобиография си давам сметка, какви късметлии сме от поколението Х – бяхме свидетели на последната истинска промяна – не просто в музиката, а в нагласата за живот.
Тази събота предстои
Seattle Night 45 LIVE at Club Mixtape 5 / 23.11 , за да си припомним защо сме такива, каквито сме, въпреки мястото на което сме. Мемоарите му са must за всеки, който се опитва да сглоби цялата картина на сиатълската сцена и музикалния бизнес през 90те! Ще се видим в събота
ПС: за тези, които обичат лустросаната страна на “гръндж” музиката – тези мемоари на са за вас – това е книга с изключително тежък поглед върху съдби на артисти като Кобейн, Лейн Стейли, Демри Перът, Майк Стар, Лиъм Галахър
… И да – крек и хероин присъстват от корица до корица, точно както се случва в живота на Ланеган (25.11.1964 – 22.02.2022)
Мнението е взето от Фейсбук стената на Ангел Каспарянов
Post comments (0)