На 4 ноември се състоя грандиозен концерт на легендарните „Dеep Purple“. Своеобразният спектакъл бе част от тазгодишното им турне в Европа и Обединеното Кралство. Концертът продължи над час и половина в „BP Pulse Live Arena“. Там можеше да се усети магията на лилавите рок крале с всички сетива – видео анимация на екраните, вечно хубава музика, тръпки и сълзи в очите на феновете, които знаят, че присъстват на историческо събитие. Представяме ви един емоционален разказ на АНГЕЛИНА ПЕЛОВА:
Deep Purple са на турне! „Дийп Пърпъл“ дойдоха в Бирмингам!
Ако като мен, принадлежите към едно от поколенията, израснали с тяхната музика, ще разберете какво вълнение предизвикват тези думи. Още повече ако живеете на час и половина от една от арените като „bp Pulse Live“, включени в турнето. Меко казано очаквах понеделник вечерта с нетърпение. Или по-точно така се вълнувах, че едва ли не палех свещи да не ми мине черна котка път: толкова нереално ми се струваше.

Имах късмета за първи път да видя Пърпъл наживо през 1998-а в Зимния дворец в София с още хиляди жадни за тях българи. Преживяването сега бе различно главно заради хората наоколо и безумния копнеж да видим отблизо идолите си. И тогавма шоуто беше магично заради Джон Лорд твореше изкуство на пианото, облечен в ангелски бялата си свободно падаща риза. А аз бях млада и щастлива, че най-после след падането на желязната завеса започнаха да ни посещават големи банди. Те бяха една от многото групи, които обичах. Сега дори неочаквано за мен тръпката бе много по-голяма. Тогава рифът на “Perfect Strangers” ме удари в директно в стомаха: мощно усещане, оставило ми доживотен спомен, но освен това, не помня нищо. Само нашата забавна история, която остана емблематичен анекдот за цял живот: приятелката, с която пътувах от Пловдив, си забрави билета, и родителите й търчаха да го пращат по следващия автобус.
Този път музиката ме удари право в сърцето. „Пърпъл“ и „Рейнбоу“ винаги са били част от мен; терапия и утеха, когато съм имала нужда от такава. За нашето поколение, „Пърпъл“ е част от живота ни, от душите ни. Нямаше купон, на който да не ги въртим и да пеем парчетата им с пълно гърло. Нямаше концерт без кавър я на “Smoke On The Water”, я на “Child In Time”. Затова, когато се чуха първите ноти на “Smoke On The Water” в „bp Pulse Live“ в Бирмингам, сърцето ми набъбна до спукване, а очите ми се наводниха. Това е история, и аз бях благословена да бъда част от нея.
Вижте целия концерт в Бирмингам, заснет от фен, тук:
Иначе, фактите са известни на всички. Загубата на Лорд няма как да се преглътне, и групата показа, че не се и опитва. “Джон е тук с нас, и винаги е”, подчерта пред всичкиГилън. Беше интересно да установя, че “новите” попълнения Дон Ейри и Саймън Макбрайд са се слели органично с групата, сякаш са били винаги с тях. Единственият намек за това, че китаристът не е част от оригиналния състав, е очевадната му младост, открояваща се на фона на почтената възраст на останалите.

За самия концерт какво да ви кажа. Магия! Гилън беше същият чаровник, с обичайните си непринудени разходки по сцената, вече не толкова енергични, но мили, придружени с танцуване напред-назад, докато на сцената царуват колегите му. Когато микрофонът е в ръцете му, той е перфектният фронтмен, създаващ контакт с публиката, с типичното британско чувство за хумор и индивидуалността на мъж, който цял живот е в очите на медиите, но въпреки това няма капка надменност независимо от статуса си на легенда. С това ще го запомня. А гласът, който започва да се предава, мимоходното споменаване, че страда от вертиго, или почти незабележимо потреперващите му ръце – това е проста биология, на която музикантите от това поколение отказват да се подчинят, и продължават да шпорят напред към безсмъртието.
От гледна точка на организация, това беше перфектният концерт. За разлика от предишни концерти на същото място, този път нямаше опашки, нито тълпи, а във фоайето късметлии като нас, пристигнали по-отрано, бяха посрещани с купони за безплатно питие във VIP бара. Късметът беше на наша страна и по-нататък. Неприбрани и непродадени билети бяха преразпределени и предложени на хора, чиито места нямаха добър изглед към сцената, за което ще съм им вечно благодарна. Необяснимо защо, част от арената беше отцепена със завеси, поради което кацапитетът на “BP Pulse Live” не беше запълнен докрай. Което не попречи на останалата част от арената да се препълни.
Репертоарът, представен от Пърпъл, бе разнообразен. Не изневериха на традицията си да открият шоуто с “Highway Star” и да приключат с “Black Night”. Представиха някои от новите си парчета от наскоро излезлия албум “=1”, “Lazy Sod” и “Portable Door”, и основно наблегнаха на класически парчета. Видео анимацията на екраните допринесе за великолепието на шоуто, което беше огромно удоволствие не само за слуха, но и за очите. Накефих се на любими парчета, сред които “When a Blind Man Cries”, “Hush”, “Lazy”, “Space Trucking”, а фантастичните сола на Иън Пейс и Макбрайд бяха черешката на върха на мелбата.

В актуалния състав на групата са: от ляво надясно – Роджър Глоувър (бас), Дон Еъри (кийборд), Иън Пейс (барабани), , Иън Гилън (вокали), и Саймън Макбрайд (китара).
Тръгнахме си с пълни сърца, заредени с щастие да ни държи топло за доста време. Ако имате възможност, не пропускайте. Няма да съжалявате.
Post comments (0)