МАРИЯ ВЪЛЕВА
Екипът на BadRock radio възложи на младата ни репортерка Мария Вълева да открие и интервюира някой супер млад, качествен и иноватилен роден изпълнител. За Мария не беше хич трудно да се срещне с Коста Коларов от “Цар Плъх” малко след като излезе новото им видео. Коста свири на китара и пее в бандата. Другите от триото са Тодор Чирпанлиев, барабани и Димитър Димов, който е шеф на баса.
Косе, името на групата ви е доста символично. Ако трябва да се определи, кой е царят и кой е плъхът в музиката ви или в обществото днес?”
Моето виждане е, че във всеки Цар има поне малко плъх и във всеки плъх има поне малко Цар.
Има ли личностно разпределение в групата между ‘царя’ и ‘плъха”?
Музиката е Цар. Ние си търсим пътя из нея като плъхове в лабиринт.
Как се събра групата, каква е историята Ви от началото?
С Митко – басиста ни свирим заедно вече от 12 години, а Теодор беше най-очевидния избор за барабанист и изобщо човек, с който откровено искаме да работим. Останалото е история, която те първа започваме да пишем.„

Царе, плъхове, музиканти….
Кои са основните влияния, които са спомогнали за образа на групата?
Куентин Тарантино, Тери Пратчет и продължителната ферментация.
Какво недостига на българската рок сцена, сравнена със западната?
В момента нещата не изглеждат толкова зле, даже напротив. Трябва само вяра и упоритост.
Разкажете за някои от най-запомнящите се моменти на сцената или зад нея.
На мен са ми чупили носа пред сцената. Това винаги ще го помня.
Имате ли конкретна песен която е най-близка до сърцата Ви и защо?
Последната песен от първия албум на Цар Плъх… който още не е излязъл… те първа има да си говорим.
Кое Ви мотивира да създавате музика?
На мен това ми е най-лесния начин да се изразявам. А и да не правя нищо.
Опишете българската публика, как я виждате от сцената?
Всеки път е различно, винаги е адски забавно!
На 5 юни се качихте в зала на НДК, свирихте на Хилс ъф Рок, на Ребъл Ребъл/ Голямата сцена стряска ли, или вдъхновява?
Мен повече ме надъхва, но още не съм имал отговорността да съм пред още по голяма публика. Може и да си открия нов стадий на сценична треска.
Различността в стила Ви (в сравнение с българските групи) пречила ли Ви е или напротив?
Едно от най-правилните решения, които съм взимал е да се освободя от робуването на стила, жанра и очакванията.
Опишете се с три думи.
Направи си сам.
А сега накъде? Какви са бъдещите ви планове?
В момента работим върху първия си албум. Вече е записан, сега сме фокусирани върху пост продукцията. Преди да излезе той със сигурност ще изкараме още няколко песни.
Може ли да се разкаже една история с песен? И създава ли песента история?
В албума разказвам няколко, предпочитам да не spoil-вам още.
За какво е “Бог за ден”?
Тя звучи изключително различно или както я описват от Прожектор Плюс – очаквано смела и неочаквана. Как се ражда такова парче?
„Бог за ден“ е написана за консуматорството и лакомията. Роди си изключително спонтанно, като се въртях в 3 сутринта в леглото и се чудих – аз самият какво бих си пожелал на златната рибка?
Вижте новото видео на “Цар Плъх”
Какви са най-големите предизвикателства, с които се сблъсквате като млади музиканти на българската сцена?
Опишете българската музикална индустрия през вашите очи.
В България имаме истинска свобода върху творчеството и събитията, които можем да правим. Наша задача си е да си намираме и възпитаме собствената публика. Всичко друго са оправдания.
Как би изглеждал един “незабравим” ваш концерт
С оркестър! Мечта ми е да свирим с оркестър.
Кои са Ви любимите изпълнители?
В момента – BMTH и Post Malone. Завинаги – Pantera.
Ако можехте да избирате, с кой известен музикант или група бихте искали да колаборирате?
Лили Иванова. Честно, няма ли да е жестока комбинация?
Post comments (0)